Лекции по Медицина

25. Цели на съвременната медицина, поставяне на нови приоритети в практическото здравеопазване.

Здравната политика е възприетата в дадена страна дългосрочна линия на развитие на националната здравеопазна система. Развитието се основава на здравно-политическите приоритети. Те имат три аспекта – Значими здравни проблеми изискващи предимствено решаване, Значими сектори изискващи предимствено развитие, и Групи от населението изискващи предимствено гарантиране на здравните грижи. Критерии за определянето на приоритетите са здравните потребности на населението и тяхната динамика. В здравеопазването се използват следните подходи за определяне на приоритетите: - Епидемиологичен – съобразно разпространението на заболяването, -Рисков – ориентиран към групите с повишен риск, -Възрастов – според възрастовите рискове, -Социална значимост – промоция на здравето, здравно и сексуално възпитание.
Генералните приоритети в световен мащаб са:
- Преориентация на болничната помощ към разширяване на първичните здравни грижи – сектора за първични здравни грижи трябва да посрещне 80-90% от здравните потребности на населението и да сведе до минимум препращането към специалисти
- Промоция на здравето – отавската харта от 1986 г. утвърди концепцията за личността като главен ресурс на здравето, необходимостта от здравословен стил на живот и засилване на личностната и груповата отговорност за здравето.
- Повишаване на ефективността на здравеопазването – цели се намаляване на повишаващите се разходи защото няма данни че това води до ефективност. Търси се по-резултатно употребяване на ресурсите, повишаване на отговорностите на лекарите.
- Пазарни принципи и механизми в здравеопазването – с цел по-ефективно управление и контрол, както и до повишаване на качеството като резултат от конкуренцията. Тук обаче правителството трябва да определи границите, защото пазарът е средство, не цел и това може да е неблагоприятно за здравеопазването.
- Качество на здравното обслужване – нужна е надеждна информационна система за мониторинг и оценка на качеството на здравните дейности.
- Регионализация и децентрализация на здравеопазната система – Основна териториална единица става регионалната здравна система, която би трябвало да удовлетвори напълно здравните потребности на населението на региона, с изключения на малкия % най-специализирана помощ.
- Здравен мениджмънт и висока управленска култура – в световно равнище се осъществява обучение по здравен мениджмънт и здравна политика. Високата управленска култура е необходимо условия за реализиране на здравеопазните реформи в световен мащаб.