Лекции по Медицина

2. Учение за костите (osteologia)

Учението за костите изучава системата на скелета (Systema skeletale) изградена от органи – хрущяли (cartilagines cartilage) – хрущял и кости (os). В системата се различават костна част (pars ossea) и хрущялна част (pars cortilaginosa). Хрущялите са временни и постоянни. Временните съществуват от втория ембрионален месец до завършване периода на растеж, след което се трансформират в кости. Постоянните съществуват през целия живот на човека. Костите в човешкия скелет са над 200. От тях 33 – 34 са единични, а останалите двойни (бедрена, ребрена и др.). Масата на костите при живия човек е 15 – 20% от масата на тялото. Изсушените и обезмаслени кости подготвени за учебни цели съставляват 7,5 – 10% от масата на тялото.

Видове кости

В зависимост от формата и големината им, костите се изучават в 5 групи:
1. Дълги кости (ossa longa) – раменна кост, голям пищял
2. Къси кости (ossa brevia) – кости на китката, задно ходилни
3. Плоски кости (ossa plana) – теменни кости, гръдна кост
4. Смесени кости (ossa irregularia) – прешлени
5. Въздухоносни кости (ossa pneumatica) – кости, които притежават кухини, покрити с лигавица и изпълнени с въздух – челна кост, горна челюст

Строеж на костите

Дълги кости – състоят се от средна част, тяло, корпус (диафиза) и два края (епифиза),горна (проксимална), долна (дистална).Между епифизите в края на ембрионалното развитие се формира епифитин хрущял, посредством който, става нарастването на дължина. След завършване периода на растеж, хрущяла вкостява и се нарича метафиза. Диафизата е изградена от контактно костно вещество. Средната й част е с дебелина 7 – 8 мм. към епифизите изтънява, а от вътрешната страна им се появява гъбесто костно вещество. Епифизите са изградени от гъбесто вещество покрито от тънък слой компактно костно вещество. В диафизата се намира надлъжна централно разположена кухина за костния мозък, която е свързана с кухината на епифизите. Описаните структури са изпълнени с костен мозък. Неговата маса съставлява 4 – 5% от масата на тялото. През ембрионалното развитие и при новородените във всички кости се съдържа червен костен мозък (ЧКМ). Той е изграден от млади кръвни клетки, разположени в стромата от мрежеста (ретикулна) съединителна тъкан. ЧКМ има кръвотворна функция. При израстналите индивиди ЧКМ се съдържа в плоските кости (кости на черепа, гръдната кост, крилата на хълбучната кост), а също и в късите кости и епифизите на дългите кости. Останалата част от ЧКМ се трансформира в жълт костен мозък. Той представлява при оформена мрежеста съединителна тъкан намиращи се в нея мастни клетки. Жълтия цвят на липидите в тези клетки е дал названието на този тип костен мозък, който няма кръвотворни функции. Уплътнената периферия на стромата на костния мозък се нарича вътрешна обвивка. Строежът ѝ е аналогичен на вътрешната обвивка на костта. Надкостницата се състои от външен влакнест и вътрешен – кандиален слой, богат на кръвоностни съдове и костнообразувателни клетки. От костнообразувателните клетки става нарастването на костта на ширина.
Непокрити с надкостница са сезамовидните кости, ставните повърхности, местата за залавяне на ставната капсула, връзки и сухожилия.
Къси кости - притежават вътрешност изградена от гъбесто костно вещество, покрито с различна по дебелина компактна костна тъкан.
Плоски кости – изградени са от две пластинки – вътрешна и външна от компактно костно вещество и разположеното между тях гъбесто вещество.

Класификация на костите

В зависимост от разположението (топография) и функцията им, костите се описват в две основни групи:
I. Осев скелет – Skeleton axiale
1. Череп - Cranium
2. Гръбначен стълб – Columna verntebralis
3. Кости на гръдния кош – Ossa thoracis
II. Добавъчен скелет – Skeleton apendiculare
1. Кости на горен крайник – Ossa memri superior
2. Кости на долен крайник – Ossa memri inferioris