Лекции по Медицина

30. Възпалителни заболявания на костите

В резултат на инфекция, проникнала от меките тъкани в съседство на костта или по хематогенен път.

Остеомиелит.
Според характера на причинителя се дели на специфичен и неспецифичен. Процеса започва метафизарно. Развива се възпаление с формиране на абсцес. По Хаверсовите канали гнойта достига субпериостално, периостта реагира. Може да се наруши храненето на части от костта, поради което тя некротизира – формират се секвестри. Около тях се образува гранулационна тъкан, а около самия гнойник остеосклероза.
Клинично се характеризира с температура, локално подуване, зачервяване, затопляне на меките тъкани, левкоцитоза и ускорена утайка. В зависимост от клиничния ход остеомиелита се дели на остър, подостър и хроничен.

Остър остеомиелит
Най – често се причинява от St. aureus и обикновено засяга деца. В първите десет дни няма рентгенологични промени. Най – рано се появява разширение на мекотъканната сянка, поради локалния оток – става между 3 – 5 ден.

• Радионуклидно изследване. Показва повишено натрупване на 99Tc на втория, третия ден след началото.
• Рентгенови белези. На обзорни графии се установява костна деструкция в метафизите с периостална реакция, която е обширна и заобикаля костта, като оформя маншон. Част от самата кост може да умре и да оформи отделен фрагмент – секвестър. При остеомиелит секвестрите са игловидни и плътни, защото са от компактата на костта. Те стават видими на втория месец от началото. Фистулните ходове и остеосклерозата се виждат сравнително късно. В ранния стадий на остеомиелит диагнозата се поставя със сцинтиграфия, а ЯМР може да установи оток на костния мозък.

Подостър остеомиелит.
Характеризира се с по – бавно развитие на остеолитичните изменения, които са добре изразени и заобиколени от околоогнищна склероза. Периосталната реакция се слива с подлежащата кост – липсва тъмна ивица между костта и отделения периост.

Хроничен остеомиелит.
Често е резултат на отворена преходна фрактура или на хирургична операция. След предходна фрактура или остеосинтеза на костта, е най – трудно за лечение. Костта е задебелена и уплътнена – няма разлика между кортикалис и медула, може да има секвестри и области на костна деструкция. Такъв абсцес е известен като абсцес на Броди.

Остеомиелит на Гаре (склерозиращ).
Процеса е в средна трета на диафизите. Наблюдава се вретеновидно задебеляване на костта, дължащо се на периостоза, медуларния канал също е заличен. Този остеомиелит трудно се отдиференцира от остеосарком, остеоид – остеом или стрес фрактура. Лечението е с антибиотици и започва след вземане на биопсия. КТ е по – подходяща за доказване на секвестри при предстоящо хирургично лечение.

Рахит и остеомалация
При тези две състояния има липса на калций в костите и слаба минерализация на остеоидната тъкан. Ако това стане преди затварянето на епифизите се развива рахит (при деца), след това – остеомалация (при възрастни).
Главни причини са:
1. Липса или недостатъчност на витамин D.
2. Недостаъчно излагане на слънчеви лъчи – малко количество ендогенен витамин D.
3. Бъбречни заболявания, където рахитът се развива независимо от нормалното количество витамин D приет с храната (т. нар. витамин D резистентен рахит) или тубуларни дефект – хипофосфатиемия, синдром на Фанкони, ренална тубуларна ацидоза.
4. Хронична бъбречна недостатъчност.

Рахит.
При рахита промените са максимално изразени, където костите растат. Те най – добре се виждат на колената, китките и лактите. Зоната на предварително вкалцяване е неясно очертана и разнищена в средната й част. С напредване на процеса тази зона се деминерализира и изчезва и се слива с епифизарната фуга – формира широка рахитична зона. Костните гредички на метафизите стърчат като ивицести сенки. При по – големи деца метафизите са разширени с четковидно хлътване в средата. Налице е остеопороза, деформации, фрактура тип “зелена пръчка ”.

Остеомалация.
Характерно е намаление на костната плътност, изтъняване на трабекули и компакти и поява на лозерови зони – т. нар. псевдофрактури. Те се представят като къси светли ивици, минаващи през компактата под прав ъгъл, напреки на костта и обикновено засягащи я напълно. Те могат да имат остеосклеротични очертания, които ги правят още по – добре видими. Наблюдават се и костни деформации вследствие на костно размекване – прешлените стават биконкавни (“рибни прешлени”).