Лекции по Медицина

4. Венозна барбитурова анестезия

При венозната анестезия въвеждането на анестетика в организма става чрез венозното му инжектиране. Предимства – бързо и приятно заспиване( болният предпочита убождането от иглата пред чувството за задушаване; краткотрайност на ефекта; простота на изпълнението; липса на потребност от сложна и обемиста апаратура; няма опасност от експлозия; екологично чиста-екипа не споделя анестетика с пациента. Недостатъци- трудно контролиране на дълбочина на анестетика; понякога е труден венозният достъп при деца и пълни хора.

Барбитуратите въздействат върху ЦНС хипнотично. Потискат кората и ретикуларната формация. Заспиването става за едно циркулаторно време – ръка-мозък. Остър толеранс, т.е. колкото по-бързо се инжектира анестетика е необходима по-малка доза. Нямат аналгетично действие. Потискат дихателния център. При по-дълбока барбитурова анестезия поддържането на спонтанното дишане става за сметка на хипоксично дразнене на каротидните телца. При дълбока анестезия намалява периферното съпротивление и кръвното налягане. Снижават коронарния кръвоток, което ги прави неподходящи при коронарно болни. Нямат директно токсично действие върху черния дроб и бъбреците.

Средства:
• Thiopental – доза 5-10mg/kg. Мах доза 1g. Флакони 0,5g и 1g. Разтвори 5% за възрастен; 2,5% за деца
• Brevital по=мощен от тиопентала. Повече потиска дишането 1-2g.
Показания – увод в анестезия- най-често индикация за венозна барбитурова анестезия; поддържане на анестезия-само за краткотрайни анестезии; конвулсивни състояния.
Противопоказания – тежка циркулаторна слабост; невъзможност за осогуряване на проходими дих. пътища и ефективно изкуствено дишане.
Усложнения – общи (потискане на дишането и кръвообръщението) и местни( флебит, погрешно инжектиране в артериален съд- гангрена на крайника).