Лекции по Медицина

2. Йонизиращи лъчения – кратка характеристика. Основни величини и единици в дозиметрията

Йонизиращи лъчения – едно от основните свойства на тези лъчения е йонизацията, която те предизвикват в атомите и молекулите на веществото. По своята природа биват 2 вида:
- корпускулярни – електрично заредени или неутрални частици. Този вид лъчения са известни като лъчения с високо линейно предаване на енергията. Сравнително ниска доза от тях може да предизвика значителен биологичен ефект;
- електромагнитни /квантови/ лъчения с малка дължина на вълната – рентгенови /Х-лъчи/ и гама лъчи. Известни са като лъчения с ниско линейно предаване на енергията. Обикновено биологичната им ефективност е по-ниска.
Поради неутралната си природа преминаващите неутрони взаимодействат с атомните ядра и се получават заредени частици и гама-лъчи. Начинът на взаимодействие зависи от тяхната енергия. Според количеството и те се делят на :
• бързи – над 200 KeV;
• междинни – от 0,5 eV до 200 KeV;
• бавни – 0,025 eV до 0,5 eV;
• топлинни – 0,025 eV.
Основни величини и единици в дозиметрията:
• активност /А/ - определя се от броя на ядрата на радиоактивния елемент, които се разпадат за единица време. Активността е количествена характеристика на процеса на спонтанно разпадане на радиоактивните изотопи;
• погълната доза /D/ - енергията, която йонизиращото лъчение е предало при преминаването си на единица маса от облъченото вещество.
- мощност на погълнатата доза /Pd/ - погълнатата доза за единица време и изразява скоростта на натрупване на дозата в определен обем;
• еквивалентна доза /Ht/ - служи за количествена оценка на биологичната ефективност на йонизиращите лъчения;
• ефективна доза /E/ - величина, която определя сумарния стохастичен ефект, вземайки под внимание вида на облъчвания орган или тъкан и тяхната радиочувствителност, а не само големината на получената еквивалентна доза;
• колективна доза – използва се, когато се прави оценка на радиационното въздействие върху определени групи от хора:
- колективна еквивалентна доза /Sh/
- колективна ефективна доза /Si/
• експозиционна доза /X/ - измерва се със сумата от електричните заряди на всички йони с еднакъв знак, произведени от лъчението в даден обем въздух, разделен на масата му. Характеризира самото лъчение.
Радиационната защита /РЗ/ представлява комплекс от мероприятия за ограничаване на облъчването на персонала и населението до най-ниските възможни нива. Принципите за ограничаване на дозите са:
1. Обосновка на практическото приложение;
2. Оптимизация на радиационната защита с цел снижаване до минимум дозата на облъчване;
3. Установяване на граници на облъчването.
Нормирането в радиационната защита се основава на принципа за възможния риск от соматично и генетично увреждане на организма при въздействието на йонизиращото лъчение.
Максимално допустима доза е тази доза, която получена за продължителен период от време или еднократно, носи незначителен риск за появата на соматични или генетични последици.
Максимално допустимата ефективна доза на общото външно и вътрешно облъчване е:
• персонал - 50 mSv за 1 година
- 100 mSv за 5 последователни години
• население - 1 mSv за 1 календарна година
- 5 mSv за 1 година, но средна доза за 5 последователни години да не надвишава 1 mSv /при особени обстоятелства/
Максимално допустимата еквивалентна доза на облъчване на отделните органи и системи за 1 календарна година е:
• персонал - 500 mSv за кожа и крайници
- 150 mSv за очна леща
• население - 50 mSv за кожа
- 15 mSv за очна леща
Максимално допустима еквивалентна доза за останалите органи и тъкани няма установени, тоест при облъчване на кой да е друг орган трябва да се изчисли ефективна доза.