Лекции по Медицина

18. Възпалителни заболявания на женските полови органи

Взг са най-честата патология при жената. Значението на взг се определя от:
голямата честота през всички периоди на жената, разнообразието на етиологичните фактори, продължителност на протичане, склонност за обостряне и хронифициране, чести нарушения на мц, причина за репродуктивни нарушения –стерилитет
високата честота на възпалителните заболявания у зряла жена се дължат на:
сексуалната активност - ппи, мц, аборти и други интервенции водещи до асцендираща инфекция
Етиология:
1. Екзогенна инфекция –патогенни микроорганизми ,вируси, микози
2. Ендогенна инфекция – паразитни агенти, имунен дефицит, алергени,
Защитни механизми , служещи като естествена преграда:
 На външни гениталии –малките лабии прикриват входа на влагалището
 На влагалище - рн -4,5 , дължащо се на лактобацилите на doderlein
 На цервикалния канал –в церв. Секрет има субстанции с антибактериално действие / имуноглобулини/
 На ендометриум – асцендиралите микроорганизми се елиминират чрез цикличната десквамация на функционалния слой /менструация/
 На мат. Тръби – лигавичните гънки, които чрез десквамация на епитела водят до обтурация- тубарен стерилите.
Бялото течение /fluor genitalis / заедно с болката и /или кръвотечението е най-честия симптом в гинекологията. Нормалното влагалищно съдържимо на зряла възраст у жената е с пастовидна консистенция и бял цвят 1,0сс
Патологичната секреция се увеличава, променя цвета, рн, миризма.

Възпалителни заболявания на
Външни полови органи
 Vulvitis
 Folliculitis vulvae
 Furunculosis vulvae
 Вирусни - condylomata acuminate et lata,
Herpes genitalis
Bartholinitis acuta
Възпалителни заболявания на вътрешни полови органи
 Colpitis sine vaginitis
 Endocervicitis
 Endometritis
 Adnexitis sine salpingooophoritis
 Pelvioperitonitis
Parametritis
Клинични форми:
остри и хронични
първични, вторични, симптоматични
Възпалителни заболявания на впо се срещат във всяка възраст. Най-честа при тях причина е лоша хигиена, придружаващи заболявания – диабет и друг.
Обективната находка е в зависимост от причинителя – зачервяване, оток, секреция, ерозии, мехурчета херпес, възловати образования кондиломи, фоликулити.
Възпалението на бартолиновата жлеза представлява подуване на голямата лабия, едностранно поради запушване на изходящия канал и събиране на секреция от гнойта-абсцес. Достига до големина на кокоше яйце и да не се обърка с ингвинална херния.
Гнойните заболявания на космения фоликул засягащи големите лабии се наричат folliculiti и furunculiti.
Острите кондиломи /condуlomata acuminate/ и широки кондиломи /condilomata lata - lues/ се намират по вулва, вагина и pvcu. При острите причинител е hpv тип 6 и 11, а тип 16 и 18 са причинители на рак на мат. Шиика.
При всички възпаления диагнозата е много често трудна и използването на различни изследвания не винаги е наложително. Причинителите имат различен инкубационен период, близки по клинично протичане, но се предават предимно полово или тпи /трансмисивно полови инфекции/.
Херпесните генитални инфекции се причиняват от hsv - 2, често рецидивират, поради реактивиране на вируса и приличат на папули с течност, силно сърбящи.
При кондиломи и херпес инфекции раждането по вагинален път е нежелано.
Колпити
Получават се от вирулентни микророганизми преодоляли двете защитни бариери – биологична и механична. Болестотворните агенти проникват през епителния слой на влагалището, смущения в биохимизма на съдържимото и увеличаване на количеството му. Това определя и клиниката:
Миризлив флуор, пруритус, парещи болки, дизурия, диспареуния.
Причинители :
Кандидоза, трихомоноза, бактериална вагиноза, хламидия, микоплазма, уреаплазма, гонорея, луес, вирусни, паразити –срамни въшки, краста, hiv.
Лабораторни изследвания:
 Влагалищна намазка /нативен или оцветен/
 Аминен тест с 10% калиева основа
 Микробиологично
 Днк тест или elisa
 Антитела ig g , ig a , ig m
 Wasserman и други чрез серум
 Колпоскопия и цитонамазка - 5 групи па рар, рар іі е възпалителна.
 Намазки от цервикс при хламидия и гонорея
 Цервицит
 Най-чести причинители са: гонорея, хламидия, бактерии.
 Протича остро или хронично. При оглед със спекулум се вижда гнойна секреция от цервикалния канал. Диагноза и лечение както при колпити или твб.

 Ендометрит, миометрит
 Причината за това възпаление е:
 Интраутеринни вмешателства – спирала, хсг, интерупцио, ревизия инструменталис
 Задържани части плодни след аборт или раждане
 След колпити
 Тбц
 Клиничната картина- протича с фебрилитет, болки ниско в корема, гноевиден флуор, увредено общо състояние
 Диагноза: подробна анамнеза, общо състояние, гинекологичен статус, параклинични и микробиологични изследвания, хистологични .
 Лечението – хоспитализация и комбинация от антибиотици ,спрямо причинителя.
 Аднексит , салпингооофорит
 Боледуват до 15% сексуално активни жени.
 Етиология: в повечето случаи асцендентна, полимикробна инфекция, до 40% с участие на хламидии.
 Клиника: “ хамелеон “ на гинекологичните заболявания. Само 65% могат да бъдат потвърдени лапароскопски. Освен клиника на болки, флуор, фибрилитет, менометрорагии гадене до повръщане може и стерилитет.
 Диагнозата е от анамнеза, гин. Преглед, параклиника, микробиология и други лабораторни изследвания узд и лапароскопия. Да се внимава с:
 Дд – ендометриоза, адхезии, овариални кисти, м на кроун / черва /, колити и други.
 Първо в лечението да се изключи извънматочна бременност. Параметрит
 Възпаление на тазова съединителна тъкан в пространството около матката, често с ангажиране на пик. Мехур и дебело черво. Бива – преден и заден параметрит; остър и хроничен.
 Причинители са главно стрепто, стафилококи, коли, анаеробни и аеробни бактерии проникващи от влагалището през ендометриума.
 Клинични белези както на акутен възпалителен процес, но ако не се лекува може да доведе до абсцеси в малък таз и оперативно лечение. Във сенилна възраст пиометрата е признак на прекарценоза и да се внимава в поведението.
Пелвиоперитонит
Вторичен възпалителен процес на париеталния и висцерален перитонеум на малкия таз. Инфекцията е смесена и пренася през мат. Тръби, по-рядко лимфогенен или хематогенен път от ендометриума или по съседство.
При добра реактивност на организма се образуват сраствания с околните органи иобразува “защитна бариера“ – пелвиоперитонит. При слаба съпротивителна способност на жената инфекцията се разпространява дифузно и развива дифузен перитонит.
Клиничната картина е тежка, драматично начало и бързо влошаване на общото състояние.
Диагнозата се поставя от:
 Високата температура, втрисане, силни болки, гадене, повръщане, метеоризъм, болезнена дефекация и уриниране
 Обективно – обложен и сух език, ускорен и мек пулс, корем болезнен, балониран, блумберг +, обилен гноен флуор, менструални разстройства.
 Гинекологичен преглед - неясен с бомбирано дъгласово пространство.
 Параклинични изследвания- много пов. Суе, левкоцитоза с олевяване
 Дд с остър корем от хемоперитониум, торзия на тумор, апендицит и други екстаабдоминални причини. /инфаркт, пневмония и т.н./.
 Лечението е както при твб. При дифузен перитонит лечението е комплексно- хирургично с активна реанимационна терапия и антибиотик.
 Тазова възпалителна болест / твб/
 Сборно понятие, обощаващо вече разгледаните възпаления. Нов термин в гинекологията, който се наложи в последните години поради:
 Рядко възпалителният процес има една локализация;
 Твб е най-честото заболяване в гинекологията -75% до 25 години;
 Има неблагоприятно отражение върху репродукивното здраве – стерилитет;
 Показва тенденция към хронично рецивидиране.
 Етиологията –най-често от екзо- и ендогенна инфекция. Най срещаните екзагенни инфекции гонорея и хламидиаза, 25% са смесени.
 Твб може да протече:
 Остро - гонорея, постабортни и пуерперални бактериални инфекции
 Подостро и хронично - генитална туберколоза и актиномикоза
 Субклинично – хламидийна инфекция.
 Гонорея – гонококите проникват в клетките на цилиндричния епител. Инкубационен период 3-10 дни и бива:
 долна гонорея – парауретрални жлези, бартолинови жлези, ендоцервикс.
 горна гонорея – ендометрит, салпингит, до пиосалпингс. Картината е тежка, за 2-3 дни се овладява и рядко се развиват напълно обратно, поради което води до стерилитет.
 Хламидийна инфекция – задължитемно chlamidia trachomatis се развива интрацелуларно и с различно дълъг безсимптомен период в 70% от сексуално заразените жени. Инкубационен период – 7-14 дни.
 Главен резервоар за хламидиите е ендоцервикса. Различаваме също:
 долна хламидиоза
 горна хламидиоза –бедна симптоматика
 Диагнозата се базира на доказване на хламидиината инфекция от
 а/ материал за посявка от ендоцервикс, уретра
 б/ имунофлуоресцентен тест / pcr, elisa/
 Лечението задължително и на партньора по различни антибиотици, схеми и курсове.