Лекции по Медицина

14. Здравна култура. Здравна просвета и здравно възпитание. Сексуално възпитание.

Здравната култура и съвкупност от материални и духовни ценности на обществото, вклйчително творческата дейност за тяхното създаване и начина на тяхното предаване и използване. Тя може да е на ниво на отделната личност, на социалната група или на обществото като цяло. Здравната култура е съвкупонст от знания нагласи, отношения, убеждения и поведение във връзка с възстановяването, опазването, укрепването на личностното и общественото здраве. Възможно е обаче да имаме знания, но те да не са се превърнали в убеждения, както и са имаме знания и убеждения, но е и нагласи и навици. Различаваме обективна (обществена) и субективна (личностна) култура. За опазване здравето на населението значение има субективната здравна култура. Тя се проявява в отношението на индивида към собствения му стил на живот, към здравнето на околните, към собственото му заболяване, отношениео на социалната група към здравето на индивида, онтошението на индивида към дейността на здравната служба и към хигиената на окръжаващата го жизнена среда.
Здравното възпитание формира здравната култура под формата на здравна просвета. Здравното възпитание е цялостния процес на формулиране на субективната здравна култура, на здравословния стил на живот. Основа задача на лекаря е здравното възпитание на хората под формата на комуникации. Основните признаци на здравното възпитание са популярност, научност, конкретност, системност, актуалност, последователност, масивност и ориентираност към профилактиката. Здравното възпитание се осъществява чрез методи на устни беседи, лекции, интервюта, чрез печата – брошури, лозунги, статии, чрез нагледни материяли – плакати, изложби, филми, и комбинирани – кино и театър.
Сексуалното възпитание – сексуалната кулутура е част от здравната култура на личността, групата и обществото. Целите на сексуалното възпитание са утвърждаване на успешен, безопасен и удовлетворяващ сексуален стил на живот, осъществяваве на успешно и удовлетворяващо брачно партньорство и семеен живот, съзнателно и планирано желано родителство. Сексуалната просвета има за задача да информира относно фактите, явленията и закономерностите на сексуалния живот, да изгради убеждения, нагласи, навици и похвати за успешни, безопасни и удовлетворяващи сексуални отношения. За да са ефикасни прилагането на принципите трябва да е навременно, системно – от раждането на човека до края на живота му, и комплексно и интегрирано с другите системи на възпитание и култура, както и да се извършват и от всички нива на обществото – семейство, училище, държавни институции. Най-интензивно възпитанието трябва да е в периода когато детето започне да идентифицира своя пол, да задава въпроси, предпубертетния и пубертетния период, тийнейджърските години, предбрачната подготовка, семейното планира, зрялото родителство.
За да е ефективно сексуалното възпитание трябва да има единна държавна стратегия и програма разработена на базата на проучвания, да има подготвени кадри – сексолози, педагоди, психиатри, да има осигурени средства.