Лекции по Медицина

23. Диагностика на смъртта

Установяването на смъртта е не само биологичен, но и правен факт. С настъпването на смъртта изчезват всякакви задължения и от¬говорност на пострадалия, но могат да възникнат гражданскоправни интереси или търсене на наказателна отговорност, ако причиняването на смъртта може да бъде в менено във вина някому. Диагностицирането на смъртта става въз основа на общото кли¬нично изследване и установяване на клиничните признаци на настъпила смърт н сигурните признаци на биологична смърт. Клиничните признаци на настъпила смърт са: пасивно, неподвижно тяло с отпусната мускулатура, кожа със смъртноблед цвят, липса на дишане, липса на пулс и сърцебиене, липса на рефлек¬си , липса на чувствителност на болкови, термическн и обонятелни дразнители Тези белези се установяват чрез прилагане на обикновената лекарска тех¬ника — оглед, палпация и аускултация. Клинично диагностицираната смърт в правно отношение се смята за край на живота на човека.
Сигурната диагностика, че е настъпила биологична смърт, се основава на ранните трупни изменения .Установяването факта на смъртта създава в редица случаи из-ключителни трудности, особено ранното диагностициране на биологич¬ната смърт. Такава трудност създава т. нар.т мнима смърт. Тя представлява такова състояние на организма, при което жизнените функции (сърцебиене, дишане) са толкова рязко намалени (намират се в състояние на остатъчен живот), че човек има външен вид на смъртник. При най-малко съмнение за мнима смърт лекарят незабавно трябва да окаже първа медицинска помощ чрез провеждане на реанимационни меро приятия /изкуствено дишане, сърдечен масаж и др./.
Спиране на дишането.
Прекратяване функциите на централната нервна система:
а) липса на спонтанни движения;
б) липса на основни реакции при звукови и болкови драз¬нения;
в) максимално разширяване на зениците и липса на реакция
на светлина;
г) липса на рефлекси.
Съдебномедицинска класификация на смъртта се определя от понятията категория, род и вид на смъртта.
Две категории: ненасилствена смърт и насилствена смърт.
Ненасилствената смърт включва физиологичната или естествена смърт и преждевременната или патологична смърт . Физиологичната смърт настъпва от старост, вследствие физиоло¬гичен предел на живота; физиологична ще бъде смъртта и на недо¬носените или имащи тежки, несъвместими с живота, аномалии на раз¬витие новородени, което ги прави нежизнеспособни към извънутробен живот. Преждевременната смърт — това е болестната, включително и ненасилствената скоропостижна смърт.
Насилствената смърт обхваща тази смърт, която на¬стъпва в резултат на въздействието на различните външни фактори (механични, физични, химични и др.).
Определянето вида на смъртта е свързано с установява¬не на факторите, които са сходни по своя произход или въздействие върху организма на човека. Така настъпването на смъртта вследствие на различни механични травми (от действието на тъпи и остри пред¬мети, от транспортни средства, огнестрелни оръжия и др.) се обеди-няват в един вид — смърт от механични травми. Различните видове механични фактори, предизвикващи асфиксия (обесване, загърляне, удушване, удавяне и др.), са обединени в общ вид — смърт от меха¬нична асфиксия и т. н.
Понятията убийство, самоубийство и нещастен – по няколко думи
Експертът, като установява причината на смъртта, посочва дали тя е насилствена или ненасилствена и вида на смъртта, като устано¬вява особеностите на уврежданията, техния брой, локализация, сред¬ствата, с които са причинени, и начина на приложението им и, произ¬насяйки се за възможността или невъзможността сам покойният да си причини увреждането, дава материалната основа, подпомага прав-ника в определянето рода на смъртта.
В някои случаи експертът е затруднен с категоричност да преце¬ни възможността или невъзможността пострадалият собственоръчно да си причини увреждането.