Лекции по Медицина

4. Хигиена на атмосферният въздух

Атм.въздух се разглежда като най – важен компонент на биосферата за здравето. В световната литература се прави разлика м/у понятието атм.въздух и атмосфера. За здравето на населението значение има атмосферата, тъй като под понятието атм.въздух се разбира само чистият химичен състав на атмосферата, които включват О2 – 20,95 обемни %; N2 – 78 обемни %; СО2 – о,о3 – о,о4%; инертни газове: хелии, крептон, неон, радон – 1%. Понятието атмосфера включва освен химичният състав на въздуха и съдържанието на водните пари – 0,25%, малко количества серни окиси, азотни окиси, прах, азот. Атмосферата се характеризира с някои физически свойства: атмосферно налягане, атмосферно електричество, амтосферна йонизация. Най – важната съставка за човешкото здраве е О2. Известно, е че при намаляване на концентрацията му до 17 обемни % се наблюдават първите признаци на хипоксия: главоболие, световъртеж, шум в ушите, мускулна умора. При намаляване до 12 – 13% на О2 – значителен задух, цианоза, нарушаване на движението. При 10% - загуба ба съзнатие; при 8% - смърт. При изкачване на височини О2 постепенно намалява, и настъпва хипоксия в организма, която протича с кл.картина на височинна болест. Учените раззличават 2 форми на височинната болест.:
1. болест на летците и
2. планинска болест.

Първата се наблюдава при липса на херметична кабина на височина 4500м. Клиничната картина е: виене на свят, главоболие, халюцинации, дезориентиране и кръвоизливи от лигавиците до загуба на съзнание. Втората се наблюдава при нетренирани туристи на височина над 2500м. В някои случаи при болни от анемии, с пороци тя се наблюдава и около 2000м. Тя протича пак с главоболие, виене на свят, шум в ушите, ускоряване на пулса, дишане. Симптомите са по – тежки при прекарали туберкулоза. При по – тежки случаи има задух, цианоза, а прогнозата е най-лоша, когато настъпва олигомия в бъбреците, след което настъпва смърт, анурия.

2000 – ЗИН
4000 – ЗПК – пълна компенсация
6000 – ЗНК – непълна компенсация
8000 – кр - крайна
Увеличена 8000 – 3 смърт!!!

Забележка: това се отнася за надморска височина. Източниците на замърсяване на атмосферният въздух са:
1. природни източници и източници, свързани с дейността на човека ( антропогенни ). Природните източници имат малко значение. Към тях се отнасят:
а) вулканична дейност;
б) пустинни пясъци;
в) мин.морски прах;
г) растителни полени;
д) пожарите в прериите, в тропиците, които замърсяват въздуха със значително количество серен окис: 2 имат по – голямо значение: ТЕЦ ( използват се каменни въглица ), черна металургия, машиностроене, химическа промишленост, транспорт, битова дейност.

Замърсяването на въздуха влиее пряко и косвено в/у организма. Атмосфернит замърсители при по–големи концентрационни градиенти могат да причинят остри и хронични отравяния. Една голяма група от замърсители възпаляват лигавиците на горните дихателни пътища и очите. Много атмосферни замърсители дори и в малки концентрации са причини за атмосферни дефекти – бронхити, астма. Дори и малки концентрационни атмосферни замърсявания влияят благоприятно в/у имуногенезата и хемопоезата. Атмосферните замърсители имат често ранни и късни генотоксични ефекти. Ранните генотоксични ефекти включват: повишен риск от тератогенеза, ембриотоксичност, гонадотропност, а така също увеличават риска от късни генотоксични ефекти, които канцирогенеза и мутагенеза. Сравнително ниските концентрации на атмосферните замърсители в много случаи имат и късни невротоксични ефекти, свързани предимно с нарушаване функцията на ВНС.

Функциите, които се манифестират с 2 основни синдрома:
1. астеновегетативен – проявява се с леко главоболие, мускулна слабост, безсъние, световъртеж, безапетитие.
2. диенцефален синдром – проявява се с червен дермографизъм, брадикардия, тремор на ръцете, без причинно изпотяване, увеличаване функциите на щитовидната жлеза.