Лекции по Медицина

6. Хигиена на водата и водоснабдяване

Водата се разглежда като двукомпонента на биосферата по важност за здравето. Леонардо Давинчи я определя като сок на живота, без който е невъзможно съществуването на живите организми. Днес водещи биохимици определят водата като хранителен продукт и я поставят в основата на съвременната хранителна пирамида. Те препоръчват всеки ден да се консумира около 1800ml вода. След водата в пирамидата се поставят зеленчуците и плодовете, на 3 място хранителните продукти съдържащи пълноценни продукти, бедни на мазнини ( птиче, пуешко ), зехтин, маслини и в ограничено количество олио. На върха на пирамидата поставят вредните продукти ( хляб, пълнозърнести храни ).

Значението на водата се разглежда в няколко направления:
1. водата има голямо биологично и физиологично значение;
2. токсикологично;
3. епидемиологично;
4. стопанско и хигиенно;
5. водата като климатообразуващ фактор;

Човешкия организъм съдържа 65% вода, кръвта – 90% и кости – 20% вода. При загуба на големи количества вода се нарушават биологичните и биохимичните процеси. Всеки ден организма си осигурява вода чрез течности 1500 – 1800ml, с храната – 1000ml и 400ml се осигуряват от разграждането на хранителните вещества в цикъла на Кребс.
От литературата е известно, че човек може да преживее без храна 60 дни, но без вода около 3 – 4 дни. Водата участва във всички физиологични и биологични процеси – при резорбция на хранителни вещества, при разграждане в ЦК, при отстраняване на отпадните продукти от обмяната на веществата, терморегулацията. Водата има значение за личната хигиена и стопанската дейност. Епидемиологичното значение е много важно. Съгласно публикациите на СЗО 80% от всички регистрирани болести са пряко или косвено свързани с водата. Около 50 милиона от населението на земята боледуват от различни болести пренасяни от водата, които 50 милиона умират. Чрез нея се разпространяват няколко групи болести – водни епидемии или пандемии:
- чревни инфекции – холера, дезинтерия, коремен тиф, паретиф А, полиинфекции;
- чрез водата се разпростаняват много антропозоонози - Болести, от които боледуват животни и хора. Тук се отнасят – бруцелоза, лептоспилозата, голаремия, Ку треска, антракс
- Чрез водата се разпространяват и вирусни инфекции – хепатит А, полимиолит;
- Чрез водата се разпространяват някои хелминти и протозой – анкилостомиаза, амебна дезинтерия, ламблия, аскаридоза
Освен големите групи инфекциозни болести, водата е причина за голямито разпространение и на неинфекциозни заболявания, определени в научната литература като геохимични ендемии. Тяхната причина се свързва с недостиг или излишък на минерални соли в питейната вода. Например: около 30 – 50% важни за организма минерални соли, Са, Mg, Cu, Zn, Le (литии), постъпват в организма чрез водата. От биохимичните ендемии най–голямо значение има ендемичната гуша, кариеса, флурозата, стронциевия рахит, политреновата подагра, кардиосклерозата, която се дължи на недостатъчно съдържание на селен в питейната вода.

Ендемичната гуша е разпространена е предимно в планинските райони и се дължи на недостатъчно постъпване на йод в организма. 90% от необходимия йод постъпва с храната, 5% с водата и 5% от въздуха. За организма на ден е необходимо 150mg йод. Около 500 хил. от населението живущо в планинските райони страда от ендемична гуша, поради липса на сол във водата.

Около 95% от децата на възраст 10 год. страдат от кариес. Причината е, че 95% от населението употребява питейна вода, която съдържа по – малко от 0,5 mg/l. Профилактиката на кариеса се извършва с флуор и специалната българска профилактика с флуоризирано мляко. Децата в детските градини получават 175 – 250гр до 250 дни. Освен тази профилактика се извършва и профилактика с българска питейна вода. Най – често в село Овошник мин. вода съдържа 27,5 mg/l на флуор децата се дава м/у 60 – 80ml.

Изискванията към питейната вода са в 4 основни направления:
1. органогенетични изисквания – вкл. хигиенните изисквания към цвят, мирис, вкус, киселинност, t;
2. токсикологични изисквания – питейната вода не трябва да съдържа токсични вещества
3. епидемиологични – питейната вода не трябва да съдържа патогенни микроорганизми
4. физиологични – трябва да съдържа мин. соли в количество необходимо за организма. Питейната вода трябва да бъде прозрачна, с приятен вкус, без привкус. Да има pH в границите 6,5 – 9 и t 7 – 9 градуса. По – студената вода под 6 – 7 предизвиква възпаление на стомашно чревната лигавица и подобно на горещата вода може да е причина за язва, гастрити. По – топлата от 15 градуса вода не е приятна за пиене и не утолява жаждата.

У нас контрола на качествата на питейната вода е регламентиран с наредба № 9, която е синхронизирана с европейското законодателство. Тя включва провеждане на постоянен и периодичен мониторен на питейната вода на централните водоизточници,които са 4520, от които системно се вземат проби и се изследват по определени показатели. Съгласно наредбата при постоянния мониторин, пробите се вземат 4 пъти годишно.
Водата се изследва за основни органолептични показатели, за съдържание на нитрати, нитрити, амоняк, желязо, хлориди, сулфати, фосфати. Освен изследване на мин вещества, пробите са изследване и на микробното замърсяване: по 2 показателя:
1. колитита
2. микробно число

Съгласно тази наредба питейната вода от централните водоизточници не трябва да съдържа замърсители. Водата в басейните за къпане трябва да отговаря на качествата на питейната вода, така се избягват масовите заболявания – не повече от нитрати 50mg/l, не повече от нетрити и амоняк – 0,50 mg/l. Водата може да съдържа малко амоняк, сулфати и хлориди – 250 mg/l. Микробиологичните показатели, колититарът трябва да е по – голям от 100ml. Колитита най – малкото количество вода или хранителен продукт(мляко,боза, сокове), която съдържа поне една колибактерия. Колибактериите са по–устойчиви от стомашно чревните.

Микробно число – не трябва да е повече от 100 в един ml. Периодичния мониторен се провежда 1 годишно, като са жключени всички показатели от постоянния мониторен плюс допълнителни изследвания на водата за допълнителни вещества – пестициди и редица токсични метали – арсен, олово,хром. При периодичния мониторин водата се изследва и за някои вируси, патогенни микроорганизми. Питейната вода подлежи на пречистване и обеззаразяване.

Пречистването се извършва на повърхностни източници – реки, езера, язовири. За големите населени места пречистването вкл. утаяване, коагулация и филтриране в бързи филтри, при които за 1 денонощие 1 m2 от филтъра пречиства 100m3 вода. За малките населени места при пречистване използваме утаечните басейни и филтрирането през бавни филтри без коагулация. За разлика от пречистването на питейната вода обеззаразяването е задължително, независимо от чистотата й.

Обеззаразяването става с две групи методи:
1. физични методи – използва се по – рядко: изваряване на водата при малки количества , ултравиолетови лъчи, гама – лъчи
2. химични, реагентни методи – при тях по – често се използва: хлор и хлорни препарати, озон, сребърни йони, калиев перманганат. Най – евтин и ефикасен е метода с хлор. За по – големите водоизточници с дебит по – голям от 10l/s водата се обеззаразява с хлоров газ със специална апаратура, с добро дозиране, а по – малките с хлорна вар. Когато водата е бистра се счита, че количеството хлор на 1 литър трябва да е равно на 1 mg, от което следва ,че : Cl2 1лит. =1mg/l. Хлор потребността има 2 елемента: - хлор поглъщаемост - количеството хлор необходим за унищожаване на микроорганизмите и за разграждане на органичните в – ва във вода + хлорната потребност вкл. и така нар. остатъчен хлор. Той е много важен, защото при контакт на хлора между 30мин ни 2 часа остава във вода с предназначение да достигне до потребителите. Дори да има бактерии по водопровода той ги унищожава. Остатъчния хлор трябва да е 0,3 – 0,4 mg/l. По- малко от това количество не унищожава патогенните микроорганизми, а по – големите количества причиняват: стомашно чревни заболявания, гастрит, язва, и променят органолептиката на водата.

Озонирането на питейната вода се счита за най – ефективния метод. Озонът за разлика от хлора в малки количества от порядъка на 2 – 3 mg/l, унищожава не само патогенни микроорганизми, но и редица вируси (хепатит А). Вируси, които хлора в количеството 0,3 – 0,4 не може да унищожи. Освен това за разлика от хлора озонът не променя органолептичните свойства на водата. Той разрушава циановите съединения, разрушава пестицидите във водата. Озонът разгражда фенолите и нефтените продукти. Недостатъкът на озонът като обеззаразител е на водата е много високата цена, т.е. струва 3 – 4 пъти повече, отколкото хлорирането. За отстраняване на недостатъците в последните десетилетия се прилага комбинирано обеззаразяване с озон и хлор.

Първо водата се обеззаразява с озон с количество 0,2 – 0,3 mg/l. Той разрушава пестицидите, нефтените продукти. След това водата се хлорира с 0,4 – 0,5mg/l. , който се вкл. като остатъчен хлор. Малките количества хлор до 1 литър най – често във войската се обеззаразявали с таблетки, съдържащи хлорамин или йод. Освен преваряване на 1 литър вода може да се обеззарази с 1 супена лъжица кислородна вода или с 1 – 10 капки йодна тинктура, или с 4 – 5 кристалчета калиев перманганат. За да се подобрят органолептичните качества; с обеззаразяването 1 литър калиев перманганат във вода се поставя 1 лъжица захар.

Водата има важно токсикологично значение. Често във водоемите попадат значими токсикологични в – ва, причина за тежки еко катастрофи. Края на 50 – те и началото на 60 – те години е установено понятието биомагнификация. Това явление в причина за смърт от токсикологични в – ва. Причина е концентриране на токсичните продукти от 1000 до 3 – 4 млн. пъти концентриране по хода на екологичната хранителна верига. Първите открития са във веществото ДДТ, след това гранозан, а след това метил живак(CH3 – Hg). Биомагнификацията – когато по хранителната верига органичното в – во се натрупва във все по – големи количества по звената.