Лекции по Медицина

10. Хигиена на жилището

Жилището се разглежда като основен социален фактор, влияещ върху индивидуалното и обществено здраве. Пренаселените влажни жилища са причина за повишаване заболеваемостта от инфекциозни болести, туберкулоза, анемии, заболявания на ОДА. В затворените помещения, помещенията за обитаване, в това число и жилищата човек прекарва повече от 90% в денонощието. Затова е много важна хигиенната оценка както на жилището, така и на помещенията за обитаване – офиси, здравни помещения, училища.

Основните показатели, с които се прави хигиенна оценка са микроклимата на помещението и химичния състав на въздуха. Както микроклимата, така и химичния състав на въздуха на помещението оказват въздействие върху всички биологични и биохимични процеси в организма. Тези два показателя играят важна роля върху обмяната на веществата и имуногенезата, минералният обмен и терморегулацията.
Микроклимата и химичния състав на въздуха се определят от няколко основни фактора:
1. Избор на терен за строителство.
2. Начин на изложение на помещенията – в нашата географска ширина и дължина е прието сградите да са на югоизток – запад или изток – запад. Това изложение според специалистите е много благоприятно, тъй като осигурява огряване от слънцето 3 часа от 22.03 до 22.09.
3. Значение има избора на строителни материали.
4. Съществено въздействие върху микроклимата и химичния състав на въздуха оказват санитарните съоръжения – осветление, вентилация, асенизация.

Най – важният показател за хигиенните навици има вентилацията на помещението. Известно е, че въздуха в помещението се замърсява най – вече от издишания въздух при тютюнопушене, животни и в някои случаи от отоплителните уреди. Анализът на издишания въздух е: около 15 обемни % О2, 100 пъти повече СО2, отколкото е в атмосферния въздух – 4%. Издишания въздух се смята за „ мъртав „ въздух, няма йони, има голямо съдържание на Н2О пари. Вентилацията на помещенията за обитаване се оценява чрез 3 показателя:
1. Обем на вентилацията.
2. Кратност на вентилацията.
3. Въздушен куб.

Под обем на вентилацията се разбира количеството въздух, при което възрастен човек ако диша в продължение на 1 час, концентрацията на СО2 не се повишава над пределно допустимата норма 0.07%. Въздухът в помещението се сменя чрез т.нар. инфилтрация или вентилация през порите на стените, или чрез пролуките на врати и прозорци. Постига се чрез организирана естествена вентилация. Нарича се аерация. Прилага се не само в помещенията за обитаване, но и във всички заводи с цел оптимизиране на микроклимата. В същото време в предприятията за оптимизиране на химичния състав на въздуха, за намаляване концентрацията на токсичните газове на праха се създава изкуствена вентилация с различен брой вентилатори.

Аерацията е 3 вида:
1. Хоризонтална – когато вентилационните отвори са на двете срещуположни страни. От хигиенна гледна точка тази вентилация не се препоръчва. Тя създава течения, причина за простудно – инфекциозни заболявания и простудно – алергични. Въпреки това се прилага в болничните стаи сутрин като за 6 – 9 мин се отваря прозореца и вратата и напълно се обменя въздуха.
2. Възходяща – прилага се в цеховете. При нея единият вентилационен отвор е до пода, а другият до тавана. Също е неблагоприятен.
3. Низходяща – тя е най – препоръчителната и най – добрата. Използват се специални устройства в горната част на прозорците, през които в помещението постъпва чист въздух. Слизайки в зоната на дишане той се затопля и не се създават условия за простудни заболявания. Най – често тук се използват фортучки – малки прозорчета в големия прозорец. Когато няма вятър, особено за промишлените предприятия се прави изкуствена вентилация.

Тя е 3 вида:
1. Нагнетателна.
2. Изтегляща.
3. Смесена.

В съвременните болнични заведения се устройва смесена изкуствена вентилация, която в зависимост от предназначението на помещението създава положително или отрицателно атмосферно налягане. Когато се оперират гнойни рани е необходимо отрицателно атмосферно налягане. В много помещения днес се устройва кондиционирана вентилация, особено в помещения без прозорци. Кондиционираната вентилация осигурява не само чист въздух, но и затоплен и овлажнен, а в много случаи йонизиран и ароматизиран.

Осветлението на жилищата има голямо значение за комфорта. То бива естествено и изкуствено. Хигиените изисквания към изкуствено осветление са:

1. Да е достатъчно интензивно или осветеността да отговаря на предназначението на помещението. Интензивността се измерва в луксове. За жилищни стаи се изискват 100 лукса, за болничните – 50 лукса, за офиси – 200 лукса. Най – висока интензивност е необходима за операционни – 1250 лукса, а за операционното поле – 20 000лукса. Това се отнася за електрическа крушка. При алуминисцентните лампи луксовете се удвояват.

2. Изкуственото осветление не трябва често да мени интензивността си. Честата смяна на интензивността на осветлението е опасна за очния анализатор. Създават се условия за рязко повишаване на очното налягане, което при възрастни може да е причина за глаукоматозен пристъп.

3. Осветителните тела да не замърсяват въздуха, да не шумят.

4. Осветителните тела да генерират полихроматична светлина, близка до спектъра на слънчевата.