Лекции по Медицина

29. Съдебномедицинска експертиза за идентификация на личността

Установяването на самоличността на неизвестно лице, живо или мъртво, е важна следствено-криминална задача. За разрешаването и се прилагат широк комплекс от разностранни знания и методи, които по своята същност почиват на установяване на различни медико-биологични признаци, характеризиращи отделния индивид.
Основните признаци, които характеризират личността на човека, могат да се разделят на постоянни и непостоянни.
Постоянните признаци са лесно достъпни за установяване и винаги могат да се определят при изследване на дадено лице или трупа на починалия. Тези признаци са: пол, възраст, ръст, тело¬сложение, тегло, расова принадлежност и кръвногрупови фактори,
Непостоянните признаци са специфични за дадено ли¬це. Те могат да бъдат израз на вродена аномалия или да са придобити във връзка с прекарано заболяване, преживяна травма или оператив¬на интервенция. Към индивидуалните признаци се отнасят различни уродства (например цепната горна или долна устна, зъбночелюстни деформации и др.), пигментации (родилни петна, бенки и др.) или депигментацни (във връзка със заболявания и др.). татуировки (спе¬циално направени, свързани с професията или случайно получени), мазоли (като професионална особеност и др.), ръбци и други следи от прекарани травми, увреждания или операции.
Идентификацията на личността както на жив човек, така и на труп се основава на неповторимите индивидуални особености на все¬ки човек.
Конкретните данни за личността на човека могат да бъдат по¬лучени от възприятие на свидетел, анализ на фотоснимки, рентгенограми, отпечатъци (от пръсти, зъби, устни и др.) и писмени материа¬ли (особености на почерка, лична амбулаторна карта, история на за¬боляването и др.)-
При изследвано на трупове с неустановена само¬личност експертът трябва да установи индивидуални особености и признаци, които могат да послужат за отъждествяване на почина¬лия. Такива признаци се установяват не само при външното, но и при вътрешното изследване на трупа на починалия. Някои тъкания части и органи, притежаващи индивидуал¬ни особености, трябва да се вземат и съхранят до окончателното ус¬тановяване личността на изследваното лице.
Нерядко от съдебномедицинската експертиза се иска да опреде¬ли възрастта на дадено лице — живо или мъртво. На живи ли¬ца такава експертиза се прави, когато възрастта им е неизвестна, умишлено се скрива или възникне съмнение в достоверността на по-сочената в документа. При трупове с неустановена самоличност за¬дължително се определя възрастта.
Медицинското определяне на възрастта е винаги приблизително, тъй като нейните белези са израз на развитието и стареенето на чо¬века и са в тясна връзка с индивидуални, наследствени и расови осо¬бености, както и с природната, социалната среда и др. фактори.
Определянето на пола На труп трябва да се използуват и характерните за пола тъкани и органи като яйчници, матка и простатна жлеза. Някои от тези органи, като матката и простатната жлеза, са устойчиви и твърде дълго запазват тъканния си строеж н при напреднало трупно разложение. Най-трайни признаци за пола се получават от скелета. Черепът има определени признаци, съвкупността па които винаги позволява да го отнесат към определен пол. Добре раз¬витият женски таз се различава ясно от мъжкия.
За идентификацията на личността се прилагат различни методи: дактилоскопичен, анатомичен, антропологичен, рентгенологичен, фотосъпоставяне, серологичен (определят се кръвногрупови фактори на кръвта и тъкани),.
Дактилоскопичният метод намира широко приложе¬ние в криминалистиката за отъждествяване личността на човека.
Обект на дактилоскопско изследване са изображенията на пръс¬тите, дланите на ръката и стъпалата на краката на човека, оставящи следи
Анатомичният и антропометричният метод най-често се прилага за идентификация на личността по костни остан¬ки (определяне на ръст, възраст и пол). При уточняване на ръста най-точни резултати се получават при наличието на бедрена и голямопищялна кост.
Рентгенологичният метод се прилага, когато отъж¬дествяваното лице има прижизнени рентгенови снимки на различни отдели на костната система (направени в процеса на медицинско-то изследване или лечение)
Сравнителният рентгенологичен метод може да бъде приложен както за установяване само личността на неизвестни трупове, така и на живи лица.
Методът на фотосъпоставянето се прилага тога¬ва, когато е налице прижизнена фотоснимка от главата на отъждест¬вяваното лице, най-добре в две пози — анфас и профил (по възмож¬ност направени по време най-близко до смъртта). Прилагането на този метод се основава на закономерната връзка между строежа на черепа и меките тъкани на лицето, т. е. на зависимостта между ан-тропометричните точки на главата и краниометричннте точки на че¬репа. По черепа се определя половата и възрастовата принадлежност и ако данните от това изследване насочват с вероятност да са на отъждестяваното лице, се прилага, методът на съпоставянето.
Когато няма съвпадение на антропометричните точки и контури на главата със съответните краниометрични точки и контури на чере¬па, може категорично да се изключи принадлежността на представе¬ния за експертиза череп на отъждествяваното лице.
Пълното съвпадение на антропометричните точки на главата с краниометричннте точки на черепа показва възможността за принад¬лежността на изследвания череп на изчезналото лице.
Методът на фотосъпоставянето може да бъде приложен и при счупване на кости на мозъчния и лицевия дял на черепа. В тези случаи е наложително предварително възстановяване на счупените кости: най-добре чрез залепване.
Категоричен извод, че намереният труп принадлежи на опреде¬лено лице, се прави само въз основа на съвкупността на съвпадащите данни (съвпадение на пола, възрастта, фотосъпоставянето, сравнител¬ен изследвания на зъбите и др.) и установяването на индивидуални особености (аномалии, прекарани операции, протези и др.).