Лекции по Медицина

11. Изстрел от далечно разстояние

При намаляване скоростта на куршума уврежданията все повече загубват свойствата си на огнестрелни и в тях все по-отчетливо изпък¬ва формата на куршума.
Повреждащите фактори на изстрел от огнестрелно оръ¬жие са: проектилът, допълнителните фактори (пламък, газове, сажди, оръжейна смазка, метални частици, неизгорелн и недоизгорелн барут¬ни частици); оръжието или неговите части и вторични снаряди — ид¬ващи отвън или образувани в самото тяло. Тези фактори могат да действуват върху тялото поотделно или заедно.
III. Наличността или липсата на преграда между тялото и оръжието. Между тялото и дулото на оръжието нерядко се намират раз-лични предмети, които могат да се разрушат под действието на екс-
плозивните газове и снаряда.. При това отлитащите от тях отломки
или частици стават вторични снаряди, които причиняват различни увреждания на тялото. Вторични снаряди могат да се образуват и в са-
мото тяло, например във вид на костни отломки.
При изстрел в какъвто и да е твърд тъп предмет, а при кос из¬стрел п от водна повърхност може да настъпи рикушет на снаряда, неговото деформиране и разкъсване. Характерът на уврежданията в тези случаи е атипичен.
IV. Анатомо-биологичните свойства на тъканите, през които преминава проектилът (анатомичен строеж, плътност, еластичност, налична течност и др.).
Локализацията на нараняването — особеностите на строежа на тъканите, през които преминава проектилът — определя в известна степен морфологичните особености и тежестта на протичане на огне¬стрелното нараняване.
В съдебната медицина и криминалистиката се различават три дистанции на изстрела:
1. Изстрел от упор- този, при който дулото на оръ¬жието е допряно до тялото:
2. Изстрел от близко разстояние - близък изстрел наричаме този, прн който, освен действието на куршума, нма и такова на допълнителни фактори (газове, пламък, сажди, смазка, метални и иедоизгорели ба¬рутни частици);
3. Изстрел от далечно (неблизко) разстояние- този, при който има действие само на проектила, без допълнителни фактори Краят на близкия изстрел е началото на далечния изстрел.
При огнестрелните наранявания различаваме: входна рана, ранев канал и изходна рана (не винаги).
Изстрел от далечно разстояние. Входната огнестрелна рана върху кожата при перпендикулярно проникване на куршума в тялото при да¬лечния изстрел се характеризира със следните морфологични белези:
1. Кръгла рана с липса (загуба) на тькани , на която диаметърът е по-малък от калибъра на оръжието поради еластичност на кожата
2. По ръба на раната има пръстен (пояс) на охлузване, наречен още контузен, широк 1—2 мм, който при засъхване на труп придобива кафеникав пергаментоподобен вид. Той се дължи на избърс¬ването (отриването) на проектила в охлузената област от полепнали
сажди, смазка, метални частици по проектила (желязо, антимон, мед и др.). Задължително се измерва диаметърът на кожната рана заедно е пръстена на охлузването, което дава възможност за приблизителна преценка на калибъра на проектила, диаметъра на основата иа проек¬тила, респ. на оръжието.
Изходната огнестрелна рана по форма може да не се отличава от входната (когато живата сила е запазена); по-често ти е цепковидна неправилна, звездовидна ,кръгла и т.н. , но по правило без пръстен на охлузване и на замърсяване. Тя може да бъде по-голяма от входната или по-малка.
Един от съществените въпроси на съдебномедицинската експерти¬за при огнестрелните наранявания е да се установи коя е входната и коя изходната рана. Разликата в морфологията на двете рани входна и изходна, се обяснява с механизма на образуването им. При входната рана проектилът в първия момент натиска и вдава кожата навътре, след това я пробива, избива и отнася част от пея и подлежащите тъкани по посока на изстрела му. При пробиването той охлузва и натъртва ко¬жата, и едновременно се избърсва от полепналите по него материи. При изходната рана, ако проектилът има достатъчно жива сила, той пробива кожата откъм вътрешната и страна, поради което няма пръс¬тен на охлузване или на замърсяване, въпреки че може да има липса на тъкан . Пътят, по който преминава проектилът през тялото, се нарича ранев кавал на огнестрелното нараняване, Изследването му дава указание за посоката на нараняването, подломага ре¬шението на въпроса коя е входната и коя изходната рана. а когато няма изходна рана, т. е. каналът е сляп се открива в самият проектял. Намирането на проектитла при слепи наранявания е задължително , а изваждането му трябва да става внимателно само с пръсти или мек предмет, но не в с пинцети , нож и други. Той задължително се предава на следователи като веществено доказателство .
Когато проектилът проникне с голяма кинетична енергия в кухи органи с течно или кашесто съдържание (сърце, стомах и др.). той ги разкъсва неправилно, поради хидродинамичното му действие, а когато проникне в плътни паренхиматозни органи (черен дроб и др.), обра¬зува разкъсване и канал с неправилна звездовидна форма.
Най-характерни и с особено съдебномедицинско значение са ув¬режданията, които проектилът може да причини по костите, особено по плоските. В тези случаи видът на костните пробиви яма решаващо значение при отговора на въпроса за посоката на изстрела, калибъра и до известна степен за живата сила на проектила.
Когато проектилът попадне върху плоските черепни кости перпендикулярно (тъй като те издържат повече на натиск, отколкото на разтягане), прилежащата костна пластинка — външната при входното или вътрешната при изходното нараняване, се отчупва с гладки равни ръбове около причинения пробив, диаметърът на който най-често съответствува точно на калибъра на куршума. Вътрешната пластинка при входното нараняване, респ. външната при изходното нараняване, се разтяга по-силно и съответно на това се отчупва и из¬бива по-широко около причинения пробив на костта, т. е. получава се дефект на костта с формата на пресечен конус, на който върхът е обърнат към дулото на стрелящото оръжие. При попадане на проектила под ъгъл (косо) към костната по¬върхност, освен избиването на вътрешната костна пластинка, се изби¬ва и част от външната костна пластинка, прилежаща към страната на тъпия ъгъл, върху която проектилът упражнява освен натиск и разтя¬гащи действие.
Когато проектилът попадне с дългата си ос върху черепните кости, той може да очертае точно формата си във входното наранява¬не, а при изходното да даде по-широко избиване на външната пластин¬ка на костта.