Лекции по Медицина

25. Късни трупни изменения

Към късните трупни изменения се отнася явлението на разру¬шаване на трупа — гниенето, и тези на неговото естествено консерви¬ране — мумификация, осапуняване и торфено щавене.
Гниенето на труповете представлява биологичен процес, при който става разлагане на сложни органични съединения, преди всичко на белтъчините, под влияние на жизнената дейност на микроорганиз¬мите (аеробни и анаеробни). Интензивността на процеса на гниенето зависи от средата, в която става гниенето (температура, влага, не-достиг или липса на кислород, качествата на почвата и начина на по¬гребване) и особеностите на трупа (телосложение, възраст, причина и темп на настъпване на смъртта и др). Гниенето се състои от три етапа: образуване на газове, размек¬ване на тъканите с последващото им пропиване със сукървица и тъканна течност и пълното им разлагане. Послесмъртното разпро¬странение на гнилостните микроби води до образуване на газове във
всички тъкани. От събраните в тъканите газове трупът се издува, става неузнаваем, до-бива гигантски вид. Лицето е силно подуто, очите изпъкнали. Устни¬те са издути като обърнати, устата е полуотворена, езикът е издаден между зъбите, коремът и мъдната торбичка са силно раздути, мъж¬кият полов член е следсмъртно еригиран, крайниците са полусвити и раздалечени Вследствие налягането иа газове в коремната кухина изпада правото черво, издутият корем може да се пукне, стомахът да се разкъса, плодът на бременната матка да се изтика навън, т. нар. постмортално раждане или трупно раждане, като изпада и самата обърната матка
Гниенето напълно изменя вида на вътрешните органи, прогреси¬ращо ги унищожава.
Трябва да се подчертае, че никаква степен обаче на гнилостно разлагане на трупа не трябва да бъде пречка за съдебномедицинското му изследване. Дори и при рязко изразено разлагане на трупа могат да се установят различ¬ни увреждания (особено по костите и отрови, които имат важно диа¬гностично експертно значение).
Консервиращи трупни изменения. Когато трупът престои при особени условия, в него се развиват из -менения, които го консервират. Тези консервиращи трупни изменения са:
Мумификация- изсъхването на трупа. Естествена мумификация на трупове се наблюдава на открит въздух, в закрити помещения и в земята. Необходимите условия са:
сух въздух, усилено проветряване, често и повишена температура, която пречи на развитието на бактериите.
Сапунификация- развива се когато трупът се намира при изобилна влага (вода или мокра глинеста почва) и недостиг на въздух. При тези условия тлъстините на трупа не гният, а се разпадат на глицерин и мастни киселини, които се осапуняват с калциеви, магнезиеви и други съединения и обра¬зуват неразтворими съединения (сапуни).). На осапуняване са подложени предимно по-тлъсти трупове и такива части на трупа, в които има мастни депа (подкожната тлъстина, бузи¬те, млечните жлези и др.).
Осапуняването е бавен процес: първите признаци могат да се забележат след месец-два, след 3—4 месеца то вече е добре изразено, но частично . Пълно осапуняване на възрастен човек става за 1—2 години, а трупчетата на новородени — за няколко месеца.
Осапуненият труп може да се запази във водата десетки години.
Торфено щавене. Когато трупът попадне в торфени блата и поч¬ви, съдържащи хумусни киселини, гниенето спира и трупът се консер¬вира за векове.. Запазват се също и дрехите. Кожата е тъмнокафява
, жилава, като щавена. Вътрешните органи са намалени по обем, понякога съвсем изчезват. Под въздействие на хумусните кисе¬лини минералните соли в костите са разтварят и напълно извличат от трупа. Поради това костите омекват, наподобяват хрущялна тъкан и. лесно се режат.
Други видове естествено консервиране. Ниската температура на околната среда създава условия за естествено запазване на труповете. Например през зимата трупове могат да се запазят за много месеци,, а в условията на вечна замръзналост хилядолетия.
Трупове могат добре да се запазят при попадане в концентрирани солеви разтвори, нефтени находища и др.
Съдебномедицинско значение на консерви¬ращите трупни изменения:
1) позволяват да се разпознае неизвестен труп, особено когато са запазени меките тъкани на лице¬то
2) дават възможност да се уста¬новят едни или други механични увреждания (разкъсно-контузни, прободно-прорезни и др.),
3) да се уста¬новят условията, при които е престоял трупът и приблизително колко време;
4) позволяват да се установи отравяне, тъй като се запазват вътрешните органи