Лекции по Медицина

9. Увреждания от огнестрелни рани

Огнестрелно оръжие и боеприпаси, повреждащи фактори , механизъм на възникване и особености на уврежданията при изстрел от ръчно огнестрелно оръжие (от далечно и близко разстояние и от упор/
Съдебната медицина изучава предимно увреждани причинени от ръчните (портативните) огнестрелни оръжия, тъй като в мирновременния живот те най-често се използуват.
За произвеждане на изстрел са необходима следните основни фактори :
оръжие, барутен заряд, запалително вещество (капсула),куршум. Морфологичните признаци при наранявания от огнестрелни оръжия зависят от следните основни фактори:
I. Вида, калибъра на оръжието и особеностите на заряда му. – напиши нещо което знаеш за видове оръжия
II. Разстоянието на изстрела и кинетичната енергия (живата си¬ла), с която куршумът (проектилът) навлиза в тялото. Изстрелът се състои от изхвърляне на снаряда (куршума, сачмата) от цевта на оръ¬жието под действието на налягането на газовете, които се образуват
вследствие изгарянето на барутния заряд. Тъй като теглото на куршума на ръчното оръжие не е голямо и остава за даден вид оръжие постоянна величина, кинетичната енергия, а оттам и уврежда¬нията при огнестрелните оръжия зависят главно от скоростта на поле¬та на куршума, от енергията, която той предава на тъканите в момента на нараняването им. Във всяка точка на траекторията проектилът притежава различ¬на жива сила, в зависимост от която действието му върху човешкото тяло се проявява като:
Експлозивно — когато кинетичната енергия на проекти¬ла е няколкостотин килограмометра, куршумът разкъсва тъканите и разстрошава костите (разкъсващо и разтрошаващо действие на куршу¬ма). При нараняване на главата с такава кинетична енергия (напри¬мер с бойна пушка) се получава широко разбиване на черепа.
Пробивно — когато кинетичната енергия е равна на ня¬колко десетки килограмометри, куршумът пронизва тялото, като в мястото на влизането избива съответен участък от кожата и образува дупка (входно отверствие), а при излизането (на изходното отверствие) я разкъсва.
Клиновидно — когато кинетичната енергия е равна на ня¬колко килограмометра, куршумът действува като прободно оръжие — разцепва тъканите и обикновено причинява сляпо нараняване.
Ударно-контузно — когато почти е загубил своята кине¬тична енергия (в края на полета), куршумът действува като твърд тъп предмет — причинява охлузване, кръвонасядане или повърхност¬ни рани
С намаляване скоростта на куршума уврежданията все повече загубват свойствата си на огнестрелни и в тях все по-отчетливо изпък¬ва формата на куршума.
Повреждащите фактори на изстрел от огнестрелно оръ¬жие са: проектилът, допълнителните фактори (пламък, газове, сажди, оръжейна смазка, метални частици, неизгорели и недоизгорелн барут¬ни частици); оръжието или неговите части и вторични снаряди — ид¬ващи отвън или образувани в самото тяло. Тези фактори могат да действуват върху тялото поотделно или заедно.
III. Наличността или липсата на преграда между тялото и оръ-
жието. Между тялото и дулото на оръжието нерядко се намират раз-
лични предмети, които могат да се разрушат под действието на екс-
плозивните газове и снаряда. При това отлитащите от тях отломки
или частици стават вторични снаряди, които причиняват различни увреждания на тялото. Вторични снаряди могат да се образуват и в са-
мото тяло, например във вид на костни отломки.
При изстрел в какъвто и да е твърд тъп предмет, а при кос из¬стрел и от водна повърхност може да настъпи рикушет на снаряда, неговото деформиране и разкъсване.
IV. Анатомо-биологичните свойства на тъканите, през които преминава проектилът (анатомичен строеж, плътност, еластичност, налична течност и др.).
Локализацията и
на нараняването — особеностите на строежа на тъканите, през които преминава проектилът — определя в известна степен морфологичните особености и тежестта на протичане на огне¬стрелното нараняване.
В съдебната медицина и криминалистиката се различават три ди¬станции на изстрела:
Изстрел от упор.
Изстрел от близко разстояние.
Изстрел от далечно (неблизко) разстояние.
Изстрел от упор наричаме този, при който дулото на оръ¬жието е допряно до тялото: близък изстрел наричаме този, при който, освен действието на куршума, има и такова на допълнителни фактори (газове, пламък, сажди, смазка, метални и недоизгорели ба-рутни частици); далечен изстрел наричаме този, при който има действие само на проектила, без допълнителни фактори . Краят на близкия изстрел е началото на далечния изстрел.
При огнестрелните наранявания различаваме: входна рана, ранев канал и изходна рана (не винаги).