Лекции по Медицина

15. Асфиксии от притискане на шията

Странгулаиип наричаме тези механични асфиксии, която се предизвикват от притискане или стягане на шията отвън. В зависи¬мост от начина на механичното въздействие се различават три вида странгулаиии: обесване, загърляне и удушване.
1. Разстройство на мозъчното кръвообращение, което настъпва вследствие притискане на кръвоносните съдове
2. Разстройство на дишането, поради възпрепятствване достъпа на въздух в белите дробове, при странгулациите.
3. Нервно рефлектори и смущения поради механично притискане на нервните стволове в шията
Протичането на странгулациите се характеризира с по-бързото настъпване на безсъзнанието и безпомощност.
Обесване
За обесване говорим, когато шията се стяга или притиска от някой предмет вследствие те¬жестта на тялото на пострадалия или на част от него. Обикновено обесването се извършва с примка.
Странгулационната бразда е типичен и важен диаг¬ностичен признак за смърт от обесване. Тя представлява следата, ос¬тавена от примката върху меките тъкани на шията При огледа на странгулапионната бразда трябва да се определят нейните морфоло-гични признаци Видът на странгулационната бразда зависи от предмета, с кой¬то е извършено обесването, от устройството на примката, от мястото на окачването и, от положението на трупа и от това, колко време е висял. При меките бразди (от чаршаф и др. предмети, кожата на мястото на браздата е бледа или синкава, на пипане мека.
При твърдите бразди (от въже и др. предмети) кожата е суха, плътна, твърда като пергамент със сивкаво-жълтеникав или ка¬феникав цвят. Подлежащите мускули са изразено хлътнали, по-бледи и плътни на пипане.
При външния оглед на обесени може да се наблюдава изпъкване на очните ябълки (екзофталм), издаване езика напред с прехапване на върха му между зъбите и засъхване на лигавицата на показващата се част на езика (има кафеникав цвят), кръвотечение от носа и ушните канали с образуване на ивици от кръв (разположени по лицето, шията и дрехите), зацапвания със сперма и изпражнения. Когато трупът по-дълго е висял на примката, характерно е разполо¬жението на послесмъртните петна и съответствието пм с най-нисколе-жащите части на тялото, т. е. на положението, в което се е намирал. Те се образуват предимно по крайните части на крайниците, долната част на корема и в областта на половите органи. Послесмъртните петна са изразени най-силно в глезените, в подколенняците, китките и предла-кътниците и постепенно намаляват нагоре. В отделни случаи при обесване се наблюдават увреждания (ожулвания, кръвонасядания, малки рани), разположени предимно по главата п крайниците, и то по откритите им части.
При вътрешния оглед нерядко се установяват счупвания на рогчетата на подезичната кост и щитовидния хрущял , кръвонасядане и други
Загърляне
Загърлянето е вид странгулация, при която примката на шията се затяга не от тежестта на тялото, а от чужди или собствени ръце или дру¬га механична сила. То се извършва обикновено с примки от мек материал, понякога от полутвърд. При загърлянето примките вървят хоризонтално; те са неподвиж¬ни и често здраво обхващат шията с няколко завивания. Здраво завър¬заният възел на примката обикновено се разполага отпред или отзад, по-рядко отстрани. Понякога затягат примката на шията, като я за-сукват с къса пръчица. Странгулационната бразда е характерен белег и за загърлянето. Тя е разположена най-често на нивото на гръкляна или под него, обик¬новено е непрекъсната, с хоризонтално направление, има еднаква дъл¬бочина и изразеност по цялото протежение и се състои от няколко еле¬мента (улея), тъй като примката често е многокатна. При загърлянето се наблюдава по-силно изразена цианоза на ли¬цето, шията и устната кухина, а също и обилни кръвоизливи по лигавицата на клепачите и склерата на очната ябълка, по ко¬жата на лицето и устната кухина. Кръвоизливи се наблюдават и в тъ¬канта по хода на хранопровода. При вътрешното из¬следване на трупа се наблюдава и рязко венозно пълнокръвие на мозъ¬ка и неговите обвивки
Удушване
Удушването е вид механична асфиксия, при която пристягането на шията става с чужди ръце. При душене трудно може едновременно да се затвори дихателният път и да се притиснат всички кръвоносни съдове в шията, поради което съзнанието не се губи веднага и, за да настъпи смърт от удушаване, е необходимо по-продължително време. При удушване съзнанието не се губи веднага, нападнатият може да окаже съпротива.
При душене с ръце много често от двете страни на шията (по-често отляво) се установяват ожулвания и драскотини с различна големина н форма , както и кръвонасядания , разположени предимно в ъглите на долната челюст, които са твърде обширни в подкожната тъкан. В дълбочина уврежданията са по многобройни и по-тежки, отколкото при другите странгулации . Уста¬новяват се често счупване на рогчетата на подезичната кост, щитовид¬ния, пръстеновидния хрущял и разкъсване на лигавицата на гръкляна и дихателната тръба.
У нападателя понякога могат да се установят следи от захапване по пръстите, които са важен морфологичен белег за разобличава¬нето му.
Основни въпроси иа съдебномедицинската експертиза при смърт от странгулацин:
1. Касае ли се за странгулация и за какъв вид (обесване, загърляне или удушване).
2. Прижизнеио или послесмъртно е причинена странгулацията.
3. Да се определят видът и качеството на примката (мека, твърда, отворена, затворена, къде е разположен възелът, брой на намотките и пр.) по особеностите на страигулационната бразда.
4. При наличност на признаци на друг външен фактор (уврежда¬ния от твърди тъпи предмети, алкохол и др.) или заболяване да се по¬сочи тяхното значение в конкретния случай.
5. Да се посочи възможността или невъзможността пострадалият сам да се окачи на примката и да извърши други действия, свързани със странгулацията.
6. Колко време трупът е висял на примката.