Лекции по Медицина

24. Ранни трупни изменения

Послесмъртни петна.
Те се образуват поради стичането па кръвта но силата на тежестта й в най-ниско разположените части иа трупа (в зависимост от положението, което той заема) и не се обра¬зуват в местата, който са притиснати към подлежащите предмети и на които трупът се опира Послесмъртните петна се образуват постепенно, отначало са отделни петна с виолетово-червеникав или бледорозово-морав цвят, постепенно се сливат и засилват окраската си — стават по-ясно изразени и по-дифузни. Те се появяват най-рано 25 — 30 мин. след спиране на сърцето и са най-ранният и сигурен белег на настъпването на биологичната смърт. Най-добре и най-напред послесмъртните петна се появяват, когато трупът лежи по гръб, в областта на задната повърхност на шията, но тръбната част на раменете и седалището, в местата, където са сво¬бодни от натиск.
Съдебномедицинско значение на трупните петна: 1) те са сигурен признак на настъпила смърт; 2) отразяват положението, в което се е намирал трупът в дадено време н дали е бил преместван след смъртта; 3) позволяват да се съди за характера на предметите или дрехите, върху които е лежал или които са при¬тискали трупа; 4) стадиите в развитието на трупните петна дават въз¬можност за ориентировъчно определяне давността на смъртта; 5) те могат да бъдат диагностичен признак при някои отравяния (въглеро¬ден окис, бертолетова сол и др.); 6) дават възможност за преценка на условията, при които е престоял трупът (на студено, влажно и пр.), и количеството кръв в трупа; 7) дават възможност да се съди за бър¬зината на настъпването на смъртта.
Трупно вкочаняване. Вкочаняването е своеобразно състояние на мускулната тъкан, изразяващо се в постепенното й стягане, уплътня¬ване и втвърдяване. То обхваща всички мускулни елементи на орга¬низма — напречнонабраздената, гладката и сърдечната мускулатура.
След като настъпи клиничната смърт, всички мускули се отпусскат, стават меки, податливи. След около 2 до 4 часа се появява труп¬ното вкочаняване на скелетната мускулатура, което в продължение на 6 — 8 часа обхваща всички мускули и фиксира позата на трупа. Вкочаняването обикновено започва
от челюстната мускулатура й постепенно обхваща надолу врата, раменния пояс, горните крайни¬ци, тялото и долните крайници
Съдебномедицинско значение на трупното вкочаняване: 1) трупното вкочаняване е сигурен Признак за на¬стъпила смърт; 2) установяването стадия на развитието му може да послужи като ориентировъчен показател за времето, изтекло след смъртта; 3) фиксира нерядко позата на трупа, а с това дава възмож¬ност да се преценят последните моменти от действията и положението на мъртвия; 4) състоянието на трупното вкочаняване в някои случаи може да има и диагностично значение за предполагане причината на смъртта (например отравяне със стрихнин и др.).
Изстиване на трупа. С настъпването на биологичната смърт се прекратяват обменните процеси и настъпва физическо топлоотдаване във външната среда, което води до постепенно изстиване на тялото на трупа, докато температурата му не се изравни с тази на околната среда.
Времето на изстиване зависи от много условия (околна темпе¬ратура, обстановка, охранване, темп на умиране, причина на смъртта и др.). Изстиването на мъртвото тяло, въпреки че е закономерен белег на смъртта, не може да се из¬ползува като сигурна проява на смъртта, защото през горещите летни дни и на слънце трупът може да се е загрял, да изглежда топъл, а при някои болестни състояния (тетанус и др.) температурата му да се повиши.
Трупно изсъхване. Изсъхването се дължи на изпарението на вла¬гата от повърхността на трупа. То бива общо и местно.
Съдебномедицинско значение на местното изсъхване: 1) установяването петната на Ларше е сигурен приз¬нак за настъпила смърт; 2) изсъхването на лига-вицата може да стимулира действие на корозивни отрови; 3) пергаментнигте петна могат погрешно да бъдат преценени като прижизнено охлузване или кръвонасядане.
Автолиза.
Самосмилането на тъканите, което настъпва под влия¬ние на протеолитичните ензими, освобождаващи се при разпада на клетките, наричаме автолиза. Темпът на развитие на автолнтичните процеси зависи от условия¬та, в които се е намирал трупът, от състоянието на организма, при¬чината и темпа на настъпване на смъртта. При едни и същи условия автолнтичните изменения не вървят успоредно във всички видове тъ-кани и органи.