Лекции по Медицина

20. Медицинска експертиза на телесни повреди по Наказателния кодекс

Резултатите от освидетелствуването се оформят в писмен съдебно-ме -дицински документ).
Виновното нарушаване на здравето на личността е наказуемо и се квалифицира като телесна повреда. Нашият законодател ус¬тановява три степени телесна повреда: тежка, средна и лека като видове понятия. Те се различават по определени признаци (квалификационни признаци), които определят и съдържанието на това понятие.
Нашият закон квалифицира телесните повреди по техните анато¬мични, функционални или естетични последици за пострадалото лице.
Признаци на тежка телесна повреда по чл. 128 НК
Продължително разстройство на съзнанието. Необходимо е такова увреждане на психическата дейност на пострада¬лия, което го прави социално непригодна личност за дълъг период, или за цял живот, без последното да е задължително. / Слепота ,постоянна глухота. Загубата на речта , Детеродна неспособност, загуба на органи , крайници , постоянно общо разстройство на з д р а в е т о, опасно за живота и много други/ Състоянието па опасност за живота на пострадалия трябва да бъде налице всеки момент, което произ¬лиза от естеството на увреждането (напр. травматична аневризма, която всеки момент може да се пукне)..
Признаци на средна телесна повреда по чл. 129 НК
/ трайно отслабване на зрението или слуха, трайно затрудняване на речта, затрудняване на движения представлява ограничаване възможността на крайниците да извърш¬ват движения в пълен обем , затруднение на движението на снагата или врата ,счупването на три и повече ребра без раз¬местване на фрагментите, трайно затрудняване на функциите на поло¬вите органи без причиняване на детеродна не- способност, счупване на челюст или избиване на зъби. без които се затруднява дъвченето или гово-ренето, значителното увреждане на мускулите на долната челюст, избиване на зъби и много други /
Признаци на лека телесна повреда по чл. 130 НК
Разстройство на здравето неопасно за живота извън чл. 128 и чл. 129 ИК. Тук се отнасят : кратковременните разстройства на здравето, изразяващи се в леко увреждане на анатомнческата цялост на организма или тъканите, както и в леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието (напр. наранявания на кожата, счупване на носни костици, кръвонасядане на клепачите със затваряне на очната цепка , болка и страдание./
Телесните повреди могат да бъдат нанесени умишлено или по непредпазливост, чрез действие или бездействие. Тежките, средните и леките телесни повреди, нанесени умишлено, са наказуеми съгласно
чл. 128, 129 и 130 НК..
Съдебномедицинската експертиза може да се окаже необходи¬ма и във връзка с други текстове на НК: В чл. 124 НК се разглежда въпросът за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на
умишлено нанесена телесна повреда. Тъй като наказанието е различ¬но в зависимост от степента на телесната повреда, експертът трябва да установи меднко-биологичните признаци за квалификацията на телес¬ната повреда и причинната връзка с настъпването на смъртта. По чл. 131, ал. 5, където е визиран текст за причиняване на телесна повреда „по начин, особено мъчителен за пострадалия, се налага лекарят-експерт да прецени дали приложеното средство и начинът на прило¬жението му са причинили особено силни и продължителни болки и мъчения на пострадалия
Основни задачи на съдебномедицинската експертиза при телесни повреди:
1. Да се определи медицинското естество на увреждането и да се дадат медико-биологични квалифициращи признаци във всеки кон¬кретен случай.
2. Да се изясни какво е било здравословното състояние на пос¬традалия преди нанасянето на неговото увреждане и ако то е било нарушено, какво е значението на предшествуващото състояние и как¬ви нови увреждания са причинени.
3. Да се определят средството, с което са причинени уврежда¬нията, начинът на неговото приложение и пр.
4. Да се установи давността на телесните повреди.
5. Да се преценят прогнозата и размерът на загубата на трудо¬способността.
6. Да се прецени дали дадена телесна повреда е могла да бъде причинена от самия пострадал или такава възможност се изключва.
7. При настъпила смърт — дали тя е в причинна връзка със съответната телесна повреда.