Лекции по Медицина

8. Увреждания от остри предмети

Прободни рани – прободните предмети причиняван наранявания като острието им се забива в дълбочина на тъканите , а с тялото си ги разцепват , разединяват и притискат в страни. Формата на входното отверстие зависи от тази на напречното сечение на прободния предмет
Цепковидните рани в кожата, причинени от чисто прободно оръ¬жие, имат постоянна за всяка област на тялото характерна посока , която зависи от направлението на съедини-
телнотъканните влакна на дермата в дадена телесна област Ако прободният предмет има ръбове н когато те са по-малко на брой (например 3 или 4) и са по-остри, тогава към разцепващото дей¬ствие се прибавя и разрязването на тъканите от острите ръбове на предмета, поради което се образуват звездовидни рани с различен брой заострени ъгли (3 или 4) •-- в зависимост от броя на ръбовете на действува щото оръжие. Ако ръбовете са много (над 8). коннчният предмет с ръбове причинява само разцепване на тъканите.
Порезни рани- причиняват се в резултат на натиск на острието при едновременно праволинейно теглене встрани на оръжието по повърхността на тялото. Ако острието достигне до кост, по нея остава следа . Ръбовете и стените на порезната рана са съвсем гладки, слабо пропити с кръв, ъглите остри със или без плитки порязвания.
При порезните рани преобладават дължината на раната над ши¬рочината и дълбочината й .Обикновено те зеят широко;
Напречно¬то сечение на раната е клиновидно, с връх, обърнат навътре в дълбо¬чина. ри самоубийство често се нанасят наранявания в областите китките, по-рядко в лакътните (фиг. 60) или слабинните гънки. На ог¬раничено пространство в тези области се намират множество успоред* ни порязвания, повечето съвсем повърхностни и само някое наранява голяма артерия или вена, откъдето последва смъртоносна кръвозагуба.. Характерна локализация имат защитните рани по дланите и пръстите от хващане на порезното оръжие.
Прободно-порезни рани. Прободно-порезните оръжия причиняват нараняванията, като се забиват с върха си, но по-навътре проникват, като режат тъканите с резливия или резливите си ръбове. Прониквай¬ки в тъканите, прободно-порезното оръжие не цепи, а реже тъканите. Всички слоеве на тъканите са прерязани в една плоскост.
Дължината на входната кожна рана (при нераздвижено прободно-порезно оръжие) съответствува на ширината на проникналата част от оръжието в кожата. Дължината на входната рана може да бъде и по-малка от съот¬ветната ширина на острието на ножа (с няколко милиметра) поради ретрахиране на кожата. Такива рани се получават при голяма шири¬на на ножа (над 3 см) и особено, когато острието или остриетата на режещата му част са твърде тъпи.
При завъртване па прободно-порезното оръжие по дългата му ос или при раздвижване на наранения по ръбовете или ъглите на кожна¬та рана се получават допълнителни нарези. Наличността на едно нардязване (като малко отклонение) на единия ъгъл или една- та страна показва, че е действувало едно остро прободно-порезно (нож) с тесен гръб и как е бил държан ножът, т. е.-на коя стра¬на е била обърната режещата страна на острието. Нарязвания по
двата срещуположни ъгъла, респ. стени, показва, че е действувало
двуостро прободно оръжие /кама/ Когато нараняването е причинено с нож с изкривен връх, могат да се получат две характерни едностранни
нарязвания в двата ъгъла на раната: едното — при вкарването, а другото — от режещия ръб на изваждането на ножа.
Когато се нанесе силен удар с нож и острието навлезе до дръж¬ката (ръкохватката) от нея по ръбовете на раната могат да се полу¬чат охлузвания и кръвонасядания. Ако дръжката или ръкохватката има ограничител с характерна форма (например нараняване с кортик, туристически нож и др.), от него могат да се получат отпечатъци във вид на характерни охлузвания и кръвонасядания, които да дадат въз¬можност за идентифициране вида на прободно-порезното оръжие.
При самоубийства с прободно-порезни оръжия раните се нами¬рат най-често в областта на сърцето, шията (отпред) или предмишниците. Повечето пъти има няколко малки и повърхностни рани, разпо¬ложени в ограничена област, между които само отделни наранявания проникват дълбоко.
Каналът в меките тъкани е праволинеен с вид на цепка, с глад¬ки стени, които прилягат една към друга. При перпендикулярен удар в плоските кости, а понякога и в някои по-плътни органи (сърце, бъб¬рек и др.) се очертава точно формата на напречното сечение на оръ¬жието. Дълбочината на раневия канал говори за силата на удара и дължината на острието на ножа. От направлението на раневия канал вадим изводи и за посоката иа удара и неговата проекция (отпред, от¬зад, встрани, от горе на долу и т. и.). Не винаги дължината на раневия канал съответствува на дължината на острието на ножа. Когато уда¬рът е нанесен в податливи на вгъваие телесни области (коремна, гръд¬на и др.) с по-къс нож, може да се получи по-дълъг ранев канал, по¬ради вгъването на стената в момента на удара и връщането и в първоначалното положение след изваждането на ножа
Посечни рани- причиняват се чрез замах с острие¬то върху телесната повърхност на тялото (перпендикулярно или косо). Под действието на тежестта си и замаха посечи от оръжие придоби¬ва по-голяма жива сила, поради което то посича меките тъкани и обик-новено разсипа подлежащите кости. Раните, получени от посечното оръжие, обикновено са големи и имат белезите на порезните рани Напречното им сечение при зее и има формата на клин с връх, обърнат навътре, а след сближаване на ръбовете — формата на цепка.
При перпендкулярен силен удар по черепа посечното оръжие се забива и образува гладко праволинейно прерязване. от краищата на което може да излизат странични пукнатини, тъй като забилото се оръжие действува като клин и упражнява страничен натиск.
Основни въпроси на съдебномедицинската експертиза при увреждания oт остро оръжие:
1.Причинени ли са установените увреждания от остро и от ня¬какъв вид остро оръжие.
2.Всички увреждания от едно и също или от няколко оръжия са причинени.
3. Какъв е броят на ударите, тяхната посока, последователност и сила.
4. Каква е била широчината и минималната дължина на дейст-валото прободно или прободно-порезно оръжие.
5. Какво е било положението на пострадалия в момента на на¬раняването
6. Има ли характерни особености по уврежданията), които да позволят идентифицирането на конкретно действувалото оръжие.
7. Налице ли са защитни рани по трупа, които да говорят за самоотбрана или борба.
8. Могъл ли е пострадалият сам да си причини установените ув¬реждания.