Лекции по Медицина

7. Време и климат, аклиматизация, климато-профилактика и климатолечение

Времето представлява сложно, динамично съчетание м/у метеорологичните и космическите фактори. Тъй като често се менят детерминиращите фактори на времето и се променя за 1 денонощия и няколко дни метеорологичните фактури, от които зависи времето са: температура, движения на въздуха, относителна влажност на въздуха, атмосферно налягане, електричество и йонизация на въздуха.

Космическите фактори са: слънчевата радиация, космическите лъчи и хелиогеомагнитните вълни. В съвременната метеорология се различават периодични и апериодични промени на времето.

Периодичните се свързват със смяната на деня и нощта и са от важно значение за определяне динамиката на циркадните ритми. Те се определят от функциите на епифизата, която синтезира хормона мелатонин. Известно е например,че с настъпване на деня се активира функцията на жлезата, а това води до активиране на по – голямата част от физиологичните и биохимични процеси. С настъпване на светлината се наблюдава повишаване на основната обмяна, леко ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, повишаване на еритроцитите в кръвта, на утайката.

Циркадните ритми са някои, при които се наблюдава ускоряване на функциите при настъпване на тъмнината. Например след 1 часа през нощта се повишава броя на еритроцитите, леко се повишава диастоличното налягане, ускорява се делените на клетките, т.е.активира се митозата. Днес се счита, че циркадните ритми имат голямо значение за ефективното използване на фармацефтичните препарати и за правиланат оценка на фармакокинетиката и фармакодинамиката
- фармакокинетиката е въздействието на организма в/у лекарствата.
- Фармакодинамиката е как лекарствата въздействат в/у организма и ф – те
Кортизон се синтезира сутрин. До 12 – 13 часа концентрацията в организма е висока. След 12 часа нивото на кортизона започва да спада. Най – ниско в през 22 часа. Тук се вкл. хипофизата и се отделя АКТХ, ако се дава вечер кортизон се получава атрофия на бъбрека. Кортизона се поставя сутрин.
Химиотерапията се провежда сутрин м/у 7 – 8:30, защото здравите клетки са спрели да се размножават.

Апериодичните промени на времето се свързва изключително с активиране на слънчевата радиация или с т. нар. синоптични фронтове. Те представляват ивиците, в които се срещат студените и топлите въздушни маси. В тези случаи се наблюдават резки промени на метеорологичните фактори. Например: t 15◦ и повече, относителната влажност се повишава от 40 до 85, атмосферното налягане рязко спада. Намаляването на атмосферното налягане е основна причина за хипоксия в организма и за активиране на съществуващи хронични болести в организма. Хроничните болести, които се влияят от апериодичните промени на времето се разделят на 4 групи:
1. ревматоиден симптомо - комплекс – тук се отнасят артрози, артрити, миозито и заболявания на ОДА
2. сърдечно – съдов смптомо - комплекс – поради хипоксията и резките промени на функциите рязко се повишават. Кръвното налягане – наблюдава се слепване на еритроцити и тромбоцити, което е причина за запушване на малки съдове. Създават се условия за инсулт, хипертонични кризи.
3. стомашно чревен симптомо - комплекс – при резките промени на времето се изостря наличието на гастрит, колити.
4. церебрален симптомо - комплекс – той е свързан с промени в емоционалното поведение на личността, повишава се конфликтността, неврози. Изострят се симптомите на неврастения, психопатии. Профилактиката на метеропатии т. нар. хронични болести влияещи се от времето:
- използване на подходящо облекло от страна на болния
- спазване на стаен режим
- здравословно хранене и адекватен питеен режим
- всичко болни с метеропатии да започнат при лоша прогноза от синоптиците да си вземат лекарствата, особено ако са хронично болни;

Климата се определя като многогодишен режим на времето. Той е много по - постоянен от времето, защото зависи от средномесечните и от средногодишните стойности на метеорологичните фактори.

Климата зависи от:
- метеорологичните фактори
- от космическите фактори
- от телоричните (земните) фактори. Имат значение за географската дължина и ширина, надморската височина, ланшафта, наличие на водни и гористи местности
- съществува като фактор и човешката дейност, което може да промени климата

Много класификации на климата, най – често в науката се използва географската класификация, която разделя климата на географски зони и пояси:
1. екваториален климат (тропичен) – намира се от двете страни на екватора при средна годишна температура 25
2. субтропичен климат – от двете страни на екватора със средна годишна температура 25 – 15
3. умерен климат – м/у 5 и 15. В България на север средната годишна температура е 11,5 градуса, а при Петрич 14
4. студен - +5 -5 средна годишна температура
5. полярен климат – t -5

В медицината много по – често се използва медицинска или хигиенна класификация.

Хигиенната класификация разделя климата на:
- полярен
- тропичен
- континентален
- морски

Континенталния се разделя на планински и равнинен. Планинският е: ниско до 800м, средно до 1200м, високо над 1200м.Равнинния се разделя на пустинен, стене и горски. У нас голямо значение имат планинския и морският. Морският климат – висока относителна влажност 85 – 90% със сравнително малки температурни амплитуди през денонощието и по сезони с характерния приятен морски бриз, който през деня има посока от морето към сушата, а през нощта от сушата към морето. Въздуха се характеризира с повече йони , които повишават имуногенезата, ускоряват зарастването на рани, регулация на кръвното налягане, терапевтичен ефект при алергиите. Освен това морският въздух е богат на мин. соли и йод.

Морският климат влияе благоприятно, като климато - профилактика на всички възрасти. Противопоказно при деца над 2 месеца и възрастни. Има благоприятно въздействие в/у различни заболявания, неврастении, кръвното се нормализира, влияе благоприятно на ендокринни и метаболитни заболявания: микседем, остеопороза, деца с рахит 2 месеца – 2год. възраст. Ускорява и повишава обмяната на в – вата. Затова е показан при наднормено тегло. Оказва въздействие в/у всички алергични болести, при костно – ставна туберкулоза, бронхити, начални форми на диабет. Противопоказен е при всички болести с понижена обмяна – тиреотоксикоза, злокачествени тумори, инфекциозни болести, вкл. активна белодробна туберкулоза. Също така и при заболявания на периферната НС – радикулити, плексити, при жлъчни – чернодробни болести, заболявания на пикочо – половите органи, гинекологогични заболявания, епилепсии.

Планинския климат се характеризира с ниска относителна влажност, със сравнително големи температурни амплитуди през денонощието и през сезони. Много често планинския климат се характеризира със силни ветрове. Въздухът е богат на: йони и на обилна ултравиолетова радиация. Планинския климат се характеризира и с по – ниско прациално налягане на кислорода, което стимулира хемопоезата. Относно климато - профилактиката при планинския климат има ограничение. Поради големите температурни разлики и поради по – голямата скорост на движение на въздуха се създават условия за простудни заболявания.
Съществува необходимост от много по – съвършени адаптационни механизми от страна на организма. Затова от още не изградените адаптационни механизми не се препоръчва на деца до 3 год. и на възраст след 65 год.. планинският климат се препоръчва на болни от анемия, неврози, неврастении. Нископланинския климат съчетан с балнеолечение се отразява много добре на болести на периферната НС, на жлъчни, чернодронби, калулоза, болести на генеталиите. Среднопланинския климат, където има борови масиви оказва благоприятно въздействие в/у активната белодробна туберкулоза. Противопоказно е за: остри пневмонии, бронхити, оказва въздействие в/у дълголетието.

Аклиматизация – разглежда се като приспособителна реакция към промените на климата. Тези адаптационни механизми зависят от много фактори: характер на климата, възрастта, организиране на рационален режим на труд и почивка, организиране на здравословно хранене и питеен режим, подходящо облекло, редица социално – психологични фактори. Аклиматизацията е по – лесна към студения климат, поради съвършени приспособителни механизми. Децата до 3 год. трудно се аклиматизират, а възрастните от 3 и 4 възраст се аклиматизират трудно, поради атеросклеротични проблеми. Аклиматизацията е от обективни и субективни симптоми. Най – често организма се аклиматизира за 7 дни, а понякога това става за 21 дена.

При климатизиране се наблюдава подобряване на съня, апетита, повишаване работоспособността, изчезват оплакванията при наличие на хронични заболявания. Обективно при аклиматизиране се установява – нормализиране на пулса, кръвното налягане и обмяната на в – вата. Ускоряване на аклиматизацията на бизнес среща се използва хормона на хипофизата – мелатонин. Той се прилага под формата на 1mg таблетка под езика. Има способността бързо да подобрява през нощта съня, а през деня вниманието, жизнеността, работоспособността. Все по – често днес се използват лекарствени препарати от т. нар. адаптационни билки. От тях най – голямо значение за практиката има женшена, елеутеронона, арктичната роза, гинко билоба, левзия.

Днес учените доказаха, че препарати от тези билки подобряват дейностите на ЦНС, паметта и вниманието, но оказват и значителни въздействие в/у анаеробните способности на организма. Тези билки съдействат за повишена синтеза в тъканите и мозъка на АТФ. Той акумулира отделената от ЦК енергия. При утимизация в организма на белтъци, въглехидрати, мазнини от ЦК се отделя голямо количество енергия. От 50 - 70 % се натрупват във високо енергетичните съединения – диатимин фосфат, АТФ, креатини фосфат.