Лекции по Медицина

1. Въвеждане в социалната рехабилитация

1.Понятия „ болест“, „здраве“ и „увреждане“.
В човешката история представата за болестта е претърпяла динамично развитие. В древността болестта се е обяснявала като последица от прегрешения на обществото, грехове дедите или личността. За християнството болестта има нравствени измерения – т е уместно и справедливо наказание за личните грехове. Съществувало е и разбиране, че болестта зависи от характера на човека и тя може да бъде отблъсната със силата на волята.
През ХХ век се възприема психологическо обяснение на състоянието, т.е. разболява се този, който иска това, макар и неосъзнавано. Типично, макар и прикрито е разбирането, че се разболява този, който го заслужава.
Под „здраве“ се разбира състояние на физическо, психическо и социално благополучие (СЗО 1946г).
Болестта се разбира като нарушено или изгубено здраве. Причините за болестта могат да бъдат : механични, физически, психогенни, химически и биологични.
С термина „увреждане“ се означава психическо и/или физическо ограничение на социалното функциониране на човека. Според определението на Парламентарната асамблея на Европа (1992) „инвалидността“ е ограничение във възможността, обусловено от физически, психически, психически, сензорни, културни, законодателни и др.бариери, които не позволяват на човека, имащ инвалидност да бъде интегриран в обществото и да вземе участие в живота на семейството и обществото като другите членове на обществото.
2.Основни подходи към уврежданията.
2.1.Медицински подход – в основата му стои мнението, че ценността на човека се определя от степента на неговата полезност за обществото. Целта е да се помогне на индивида да се приспособи към обществото на „здравите“, като преминат през медицинска рехабилитация. Всеки проблем се разглежда като следствие на заболяване или възрастови изменения на индивида, самият човек се възприема като неспособен за самостоятелен и пълноценен живот. Последица от това разбиране е изграждането на социални домове.
2.2. Социален подход – във фокуса му е признаването на човека като ценност. Същността на проблема е в това, че индивида има неравни възможности при провъзгласени равни права.Ефекта е хората с увреждания да водят независим живот чрез адаптиране на средата към специалните им нужди и активиране на наличните им ресурси. Това означава да имат право на избор и да вземат самостоятелни решения за живота си дори и да грешат като всеки друг.
3. Профилактика и рехабилитация на уврежданията.
3.1. Съгласно дефиницията дадена в ЗИХУ профилактика действията предприети за предотвратяване на физически, интелектуални, психически или сензорни увреждания или за предотвратяване на увреждания следствие на продължителна дисфукция или увреждане, както и адаптиране на средата.
Дейността на МС обхваща приемането на :
*Програми за профилактика, в които определя приемането на средства за предотвратяване на увреждането;
*програма за ранна диагностика и профилактика на генетичните заболявания;
Конкретни мерки за предотвратяване на увреждането са:
-здравната и екологична просвета за ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и с околната среда;
-здравната профилактика;
-осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд