Лекции по Медицина

11. Технологии на рехабилитация на лица с психически увреждания

1.1 Ерготерапия – помага на хората в затруднено положение да намерят алтернативни начини за осъществяване на обикновени , ежедневни дейности, позволявайки им да живеят живота си по собствен, уникален начин. Осигурява възможност за самостоятелност и независимост на лица с физически, умствени и емоционални отклонения чрез развиване, възстановяване, поддържане или промяна в ежедневните им умения за самообслужване и трудова дейност. Основната цел на ерготерапията – да осигури пълно и активно участие на хората с увреждания в обществения живот и да подобри качеството на техния живот. Отличителна черта – холистичен подход към клиента, който е поставен в центъра на терапевтичния процес.
1.2. Психотерапия и психотерапевтични подходи. – характерологични разтройства, неврози.
Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии:
- психотерапии, основани на внушение (убеждаване, морално напътствие);
-психотерапии почиващи на катарзис (извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на хипноза или субнаркоза);
-психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите защитни механизми.
1.2.1 Психотерапия- методическо прилагане на определени психологически техники за възстановяване на афективното равновесие на личността. Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и неврозите и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до психозите. Всички психотерапевтични методи (морална подкрепа, внушение, рехабилитация, психоанализа), основаващи се на общуването, установено между терапевта и пациента, преследват идентични цели – личностно развитие и по-добро интегриране в социума.
Резултатите от психотерапията са:
*повишаване на личното благосъстояние и комфорт на клиента;
*редуциране на субективните дискомфортни преживявания;
*повишаване на уменията за установяване на взаимоотношенията в група;
*подобряване и укрепване на психическото здраве на клиента.
При децата психотерапията почива върху експесивните техники като рисуване и моделиране. Съществуват над 450 психотерапевтични подхода или школи.
1.2.2-Психологическа консултация – вид взаимопомощ, която се характеризира с препоръки за действия, основаващи се на връзка между проблема на клиента и научно-психологическа и обществено-утвърдена концепция за нормите, целите и стратегиите на житейската практика.
Сесията започва с консултиране и трае около 50 минути. С клиента се води разговор относно заявен проблем, достига се до терапевтичен договор, в който се определя вида лечение, възможната продължителност, резултати. Консултантът може да направи срещи с учители, социални работници, представители на други институции. Може да се препоръча посещение при лекар, при клиничен психолог или други специалисти.
1.2.3. Психодрама – разработена от Джейкъб Морено, предимно групов метод. Намира приложение и в обучението, организационното развитие и театъра.
Характеристика – дори самото преживяване отново на проблемната ситуация вече променя отношението ни към нея и води до известен катарзис. Участващите могат активно да променят преживяването си в желаната посока, тя променя обичайните защити при говоренето и позволява да узлязат наяве изтласкани спомени и да се изразят блокирани чувства, както и да се постигне промяна в поведението – лично задоволство от живота.
1.2.4. Психоанализа – психологическа теория, анализ и терапия, развита от З.Фройд. Има три основни приложения:
-за изследване на ума;
-систематизиран набор от теории за човешкото поведение;
-медод за лечение на психологични и емоционални заболявания.
С психоанализа се обозначават теории и методи, използвани за систематично обясняване на несъзнателните социативни връзки, определящи човешкото поведение.
1.2.5. Арт-терапия – широкоспектърен метод на психотерапия, който се използва за повлияване и психотерапевтична корекция чрез изкуство и творчество ( рисуване, фотография, грънчарство, музика, актьорска игра и др.). Прилага се при междуличностни конфликти, при реакция на загуба (посттравматично стресово разтройство, психични разстройства, кризисни състояния) при пациенти, които не могат да дефинират и отказват да говорят за преживени травми (фантазията, изобразена на рисунка или чрез глинени фигури).
1.2.6. Музикотерапия – успешен метод за борба със стресовите състояния, при нея има два подхода:
- когато се провежда за улеснение на лекарствената терапия;
-когато се провежда при психологични персонални програми за лечение, където музиката се възприема като своеобразен носител на благоденствие. Предизвикването на точно определена психологическа нагласа зависи от музикалния жанр, които предпочита пациента.
1.2.7. Някои общи похвати, характерни за повечето психотерапевтични методи.
-успокояване и облекчаване;
-изолация;
-поддръжка и подкрепа;
-сугестия ( внушаване);
-психотерапевтична анализа (вентилация, кларибрикация-просветление, конфронтация, интерпретация);
-декондициониране (разрушаване на връзката „стимул-реакция“);
-психологичен резонанс;
-използване на езика на клиента;
-техниката „ПАРАДОКСАЛНО НАМЕРЕНИЕ“ – описана от Виктор Франкъл, основава се на „двойния факт, че страхът довежда до онова, от което се страхуваме и хиперинтенцията прави невъзможно онова, което желаем.“
-Важна техника е „НОРМАЛИЗИРАНЕТО“, т.е. признаването за естествени на мислите и действията на клиента, когато той самия не ги смята за такива.
-използването на „ХУМОР в терапията е похват, който оказва благотворно влияние.