Лекции по Медицина

15. Медико - социална рехабилитация за деца

1.Дете в риск – съгласно ЗИХУ, това е дете, което страда от умствени или физически увреждания, както и от трудно лечимо заболяване.
2. Медицинска рехабилитация.
2.1.Физически аспект на рехабилитационните програми – изразява се в повишаване физическата активност на децата с увреждания. Прилага се лечебна гимнастика и адаптирана физическа активност (АФА). Основното при тях е извършването на физически упражнения под ръководството на кинезитерапевт или специалист по АФА. АФА включва научни постижения в областта на специалната психология, специалната педагогика, спорта, физическото възпитание, рехабилитацията, биохимията и др.
2.2. Най-често използвани рехабилитационни техники и методи при деца с увреждания.
2.2.1 Кинезитерапия:
-рефлекторна кинезитерапия – рефлексно предизвикано придвижване по Войта;
-невроразвойно лечение по Бобът – изграждане на равновесни умения, умения за изправяне и други;
-активна кинезитерапия;
-пасивна кинезитераипия – стречинг (разтягане) и масаж;
-аналитична гимнастика;
-обучение в придвижване чрез помощни средства – валяк, успоредка, проходилка и др;
-позиционна терапия – използва се вертикализатор, дневни и нощни шини.
2.2.2. Физиотерапия.
-електростимулации с нискочестотни стонове;
-магнитотерапия;
-термотерапия;
-лазертерапия;
-ултразвук.
2.2.3 Механотерапия.
2.2.4. Логопедична терапия – диагностика, корекция, превенция, рехабилитация и консултантска дейност за деца с езиково - говорни смущения.
2.2.5. Психотерапия – психодиагностична, индивидуална работа с психолог, игрова терапия, арттерапия, музикотерапия.
2.2.6.Педагогическа терапия.
2.2.7. Дейности за родителите – консултиране и подкрепа.
3.Система за здравна защита на децата с увреждания – съгласно Стратегията за закрила и социална интеграция на децата с увреждания ( 2003-2005 г) , лицата с увреждания имат право на необходимите им медицинска помощ и медицински услуги; финансово осигуряване на специфични медицински грижи и услуги; гарантиране правото на родителите на достъп до лечение; здравните заведения трябва да извършват здравна диагностика и превенция на уврежданията. Здравните заведения са длъжни да информират относно възможностите за лечение в чужбина.
3.Социална рехабилитация. В Стратегията се акцентира върху това, че липсва изградена социална система за подкрепа на родителите. Детските заведения и училищата са недостъпни за децата с увреждания, не са изготвени индивидуални програми за обучение, педагогическия персонал не е подготвен за работа с тях, към регионалните инспекторати към МОН се създават екипи за комплексно педагогическо оценяване и интегрирано обучение на децата със СОП. МОН осигурява:
обучение на деца със СОП (специални образователни потребности) от предучилищната и училищна възраст;
-подкрепяща среда за интегрирано обучение;
- ранна слухово – речева логопедична и психологична рехабилитация и рехабилитация на незрящи и слабовиждащи деца;
- учебници и учебни помагала, съвременни технологии и технически средства за обучение до 18 години или до завършване на средно образование;
-професионална подготовка на лица с увреждания до 29 години.
МОН създава възможности за обучение за неинтегрираните в общообразователната система деца, разкривайки специални училища от интернатен и полуинтернатен тип. Екип от педагози, медицински и обслужващ персонал прецизират оценката на индивидуално развитие и образователните потребности на децата в помощните училища, с цел пренасочване на всички, за които е възможно към общообразователните училища. Лицата, които са получили увреждане след 16 годишна възраст имат право на допълнително безплатно обучение по програми за общообразователно и професионално обучение, и обучение за възрастни, както и право на рехабилитация за придобиване на основни умения.
Висшите училища осигуряват подкрепяща среда, специални приспособления, подходящи учебни материали, допълнителна преподавателска помощ, както и подготвят специалисти за работа с хора с увреждания.
Децата с увреждания ползват и други специални придобивки:
- Месечна социална помощ в размер на 70% от МРЗ;
- Месечни интеграционни добавки;
- Целеви помощи;
- Двойни месечни добавки – ЗСПД, чл. 7
- Допълнителна еднократна помощ за новородено – чл. 8
- Неосигурените майки, получават помощ не 1 година, а 2 години за отглеждане на дете- чл. 8;
- Включване в социални услуги, предлагани в общността.