Лекции по Медицина

17. Компетенция и роли на социалния работник за работа с хора с увреждания. Етични норми

1.Интеракцията социален работник- лице с увреждане.
Майсторството на социалния работник зависи от неговата култура, от полученото общо и професионално образование, като особено значение има подготовката му по психология и педагогика. Освен професионалната подготовка от първостепенно значение е умението му да притежава подход към хората, силна адаптивност и на временни адекватни реакции защото със заучени шаблони може да се стане добър администратор, но не и добър социален социален работник.
Клиентът и социалния работник са свързани помежду си в система, която се дефинира като реципрочна по своята същност – всеки от тях постоянно оказва влияние и същевременно се влияе от другия във всеки един момент. Чувствата могат да бъдат болезнени и да плашат клиента и в резултат на осъзнати или неосъзнати съпротиви да не позволят на социалния работник да навлезе в области ТАБУ – смърт, секс, зависимости. Клиентът има потребност от истинско човешко същество, а не от безупречен и безстрастен социален работник, който в процеса на работното взаимоотношение споделя както чувствата на клиента, така и своите чувства. В публичното пространство много често се коментира грубото и недотам приемливо отношение на социалните работници към хората с увреждания. Някои автори пишат, че социалните работници често влизат в ролята на висшестоящи и изпитват задоволство, защото разполагат с повече възможности и нищо не им липсва.
Сред широката общественост е популярно твърдението, ч отношенията по-скоро са между „чиновник-просител“, а не „държавен служител – гражданин“.
Хората с увреждания смятат, че социалните работници на своя глава решават въпроси, които са жизненоважни за тях и имат свободата да тълкуват записаното в законови и подзаконови нормативни актове.
2.Професионална компетентност.
2.1. Специална компетентност :
- разбиране на целите на професията;
- постигане на стабилни резултати в работата;
- професионално мислене и съзнание;
- самостоятелно решаване на социални проблеми;
- емоционално съхранение.
2.2. Социална компетентност:
- възприемане на себе си като част от професионална общност;
- овладяване на професионални норми на общуване и етични принципи;
- социална отговорност за последиците от своите постъпки;
- умение да сътрудничи;
- умение за лесно встъпване в социални контакти;
- готовност да се развива и променя.
2.3. Лична компетентност:
- удовлетвореност от професията;
- устойчива във времето професионална мотивация;
- творчество и индивидуален подход в работата;
- стабилна самооценка;
- себерефлексия – отдръпване и поглед върху себе си;
3. Основни етични принципи в работата.
*уважение, достойнството на човека с увреждането;
*зачитане правата на ХУ;
*осъзнаване и приемане различията на хората;
*подкрепя автономността на човека с увреждане;
*конфиденциалност;
*компетентност;
*отговорност към професията.
4. Правила при общуване с хора с увреждания (ХУ).
- трябва да се съобразява със заболяването или увреждането им, но да подхожда към тях като към личности;
- излишното състрадание и натрапчивото съчувствие не трябва да присъстват във взаимоотношенията;
- общуването да е като с възрастен – уважително и равноправно;
- подкрепата е ефективна, когато се извършват дейности съвместно, а не вместо него;
- за увреждането не се задават преки въпроси, ако лицето желае да сподели – ще го направи сам;
- думи и изрази с негативен и дискриминационен смисъл –луд, ненормален, слабоумен, сакат, непълноценен и др.;
- да се наричат със заболяването – паралитик, Даун, слепец и др.;
- изрази като: „прикован към…“, „обречен цял живот да…“;
- стереотипни изрази, като:
*“жертва“ –внушава излишен драматичен образ на нещастен и безпомощен човек;
*“герой“ – създава представата за човек, който „независимо от всичко е преодолял“…и „ води нормален живот“…;