Лекции по Медицина

3. Систематизация на основните принципи на рехабилитацията

І..Същност и функции на рехабилитацията.
Понятието рехабилитация започва да се използва от началото на ХХ век. Според една от най-старите дефиниции рехабилитацията е процес на приложение на всички медицински мероприятия, които ускоряват преди всичко лечението. Те са преди всичко от областта на физикалната медицина и допълват лекарственото и хирургичното лечение. Тази дефиниция, обаче определя само едната страна на проблема – медицинската, като игнорира другата страна – социалната.
Друга дефиниция разглежда рехабилитацията като:1. възстановяване на лицата с известен недъг, който ограничава максимално възможната физическа, психическа, професионална и икономическа пълноценност, на която те са годни; 2. Индивидът трябва да се разглежда като цялостна личност, а не като сбор от органи и системи; 3. Приложението на рехабилитационната програма трябва да става с оглед на ясно поставена цел – не само да възстанови хронично болните лица с увреждания до предболестното им състояние, а да допринесе до максимално развитие на техните физически и интелектуални капацитети; 4. Ефектът от лечението е многофакторно обусловен, затова различни, макар и сходни състояния едни исъщи мероприятия дават различен резултата.
2.Варианти на възстановяване – има няколко различни варианта за възстановяване
* възстановяване и връщане към предишната професия;
*Възстановяване с възможност за преминаване на друга работа при пълно работно време или на старата работа при облекчени условия на труд;
*Частично възстановяване с възможност за работа при намалено работно време в предприятия за хора с увреждания или при надомни условия;
*Частично възстановяване с възможност за самообслужване или за ограничаване нуждата от чужда помощ;
3.Рехабилитационната програма трябва да включва пълен набор от всички необходими за конкретния случай мерки.
4.Работата на специалистите и консултантите трябва да бъдеорганизирана на принципа на рехабилитационния екип. Ефектът е двустранно обусловен, може да се разчита на него само при активното участие на болния и неговите близки. За целта те трябва предварително да са информирани за цялостната рехабилитационна програма.
Така рехабилитацията се разглежда като самостоятелна или като трета фаза на медицината, започваща след наличието на определен недъг.
Трета дефиниция разглежда рехабилитацията като клон на социалната медицина. Нейната главна цел е подпомагане на неработоспособните лица да бъдат върнати към нормален и естествен начин на живот.
Според определението на СЗО – рехабилитацията е комплекс от медико-социални мероприятия насочени към предпазване от заболяване към бързо възстановяване на застрашените от инвалидизиране лица, които мероприятия започват от началото на патологичния процес и продължават през целия период и целят максимално възвръщане на физическите, психическите, професионално-социални и икономически способности на болния за да заеме отговарящо на здравословното му състояние, място в обществото.
5. Основни характерни моменти от рехабилитационния процес.
5.1 Ранно започване на активните рехабилитационни мерки;
5.2. тяхната продължителност през целия период на лечение;
5.3 комплексен характер на рехабилитационните мерки;
5.4. ресоциализация на инвалидизираните лица.
Медицинската рехабилитация е интегрална част от терапията. Цялостната рехабилитация е разумна приемственост на медицинска и социалната страна на проблема. Специалистите ангажирани с рехабилитационния процес трябва да се ръководят от латинска мъдрост „преди всичко невредим“.
ІІ. Систематизация та основните принципи на рехабилитацията.
1.Ранно започване на рехабилитационните процеси – закъснялото провеждане може да доведе до увреждане, отразява се и на психиката на болния –ранното приключване на болестта повишава емоционалния тонус и оказва благотворен ефект върху оздравителния процес.
2. Рехабилитационният процес не завършва с възстановяването на болния и връщането му на работа, а той трябва да е поставен под наблюдение и да се явява на контролни прегледи, с цел недопускане на рецидиви на заболяването.
3. Социалната рехабилитация е крайната цел на целия процес. Това е повторното вграждане на рехабилитирания болен или лице с увреждане в обществото.