Лекции по Медицина

5. Форми на рехабилитацията

1.Медицинска рехабилитация (МР) – на българските граждани при наличие на показания и основания е гарантирано правото на социално осигуряване при временна или трайна загуба на работоспособност. Първият в страната дневен стационар към отделение по физиотерапия и рехабилитация е открит през 1986 година в 28-ма поликлиника, район Искър, гр. София.
1.1. Определение – система от мероприятия, имащи за цел възможно най-бързо и най-пълно възстановяване здравето на болните и хората с увреждания и възвръщането им към активен живот и трудова дейност.
1.2. Начало на МР – медицинската рехабилитация е начално звено в системата на общата рехабилитация. Между периода на лечението и началото на медицинската рехабилитация няма рязка граница, но конкретните рехабилитационни мерки трябва да се предприемат винаги след преминаване на острите прояви на болестта (висока температура, силни болки и т.н)
1.3. Рехабилитация при домашни условия – през първия ден болните се посещават от рехабилитационен екип – лекуващ лекар, лекар физиотерапевт, методист по лечебна физкултура и рехабилитатор. Извършва се преглед, диагностика и се изготвя диагностично-лечебен план. Последният ден същият екип извършва контролен преглед. Изхождайки от обстоятелството, че повечето пациенти са в тежко състояние и са неподвижни целта на домашната рехабилитация е да възстанови поне частично тяхното здраве за да се самообслужват.
1.4. Санаторно-курортна рехабилитация – тя е един от крайните етапи на медицинската рехабилитация. Провежда се след приключване на медикаментозното лечение и при сравнително стабилизирано състояние та рехабилитирания. Ефективността от пребиваването се обуславя от редица фактори:
- правилен курортен избор;
- подходящи климатични условия;
- адаптация и аклиматизация на организма;
- правилно приложена и гъвкава индивидуална схема на рехабилитация;
-цялостен режим на почивка и хранене;
- свойства на минералната вода или лечебната кал.
1.5. Период на диспансерно наблюдение – диспансеризацията осигурява единството между профилактика, лечение и рехабилитация. Контингентите подлежащи на рехабилитация се вземат на диспансерен отчет още в началото на заболяването, като им се съставя диагностично-лечебен и рехабилитационен план. В хода на наблюдението се оформя етапна епикриза, в която се отразяват промените при протичането на заболяването, резултатите, както и по-нататъчна рехабилитация и режим на пациента. При снемането от диспансерен отчет се оформя окончателна епикриза със заключение и препоръки. Тези документи са важни, както при рецидиви или при други заболявания, така и при решаване на въпроси по трудово-лекарската епикриза.
2. Психологична форма на рехабилитация. – включва въздействието върху психичната сфера на болния, чрез словото на социалния педагог и на другите членове на рехабилитационния екип. Насочено към преодоляване в съзнанието на рехабилитирания болен или лице с увреждане на представата му за безисходността на положението и за безполезността от провежданото лечение. Трябва да се съдейства за изработване на увереност в благополучния изход от лечението, като се използват всички, макар и незначителни подобрения в хода на болестта. Психологическата рехабилитация следва да съпровожда целия цикъл на лечебно-възстановителните дейности.
3. Социална рехабилитация – включва
- осигуряване на необходимото и удобно за него жилище, намиращо се в близост до местоработата му;
-предприемане на мерки, поддържащи увереност, че той е полезен член на обществото;
-парично осигуряване – изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, целеви помощи, пенсии, интеграционни добавки;
- включване в социалните услуги на общността;
За социалната рехабилитация допринасят: правилно организаното образователно и трудово-професионално обучение; естетическо образование; спортна и културно-масова дейност.
4.Професионална рехабилитация – включва обучение, квалификация и преквалификация, насочени към достъпни и леки форми на труд, осигуряване на необходими индивидуални технически приспособления за облекчаване използването на работни инструменти, приспособяване на работното място, организация на специални цехове и предприятия за хора с увреждания със съкратено работно време ( в интегрирана среда).
Рехабилитацията в специализираните предприятия се ръководи от инспектори по трудоустрояване и рехабилитация, които контролират дали работните места са подходящо оборудвани, за намаляване на социалната изолация се организират различни занимания – музикални, литературни, спортни.
5.Битова рехабилитация – включва осигуряването и предоставянето на необходимите помощни средства, приспособления и съоръжения, и медицински изделия (проходилки, количка, протези, дюшеци). Тук става въпрос за оптимизиране и адаптиране на бита към състоянието на рехабилитирания. Архитектурната среда трябва да позволява свободно придвижване и активно участие на хората с увреждания. Когато лицата ползват колички е необходимо да се премахнат строителните бариери в жилището и при входа към него, обзавеждането трябва да бъде съобразино с увреждането, а самото жилище – по-голямо по площ.
6. Трудотерапия – тя се базира на тонизиращото и активиращото действие на труда върху психо-физичната и психо-социалната сфери на човек. Продължителното бездействие онижава жизнения тонус и води до намаляване на тренираността. Трудът се явява като естествен биологичен стимулатор. Неблагоприятен психичен ефект оказва и продължителната социална изолация на неработещия човек, абсолютно задължително е трудотерапията да бъде съобразена с възможностите на отделния човек.