Лекции по Медицина

7. Контингенти на рехабилитацията

Класификация на възрастите според СЗО:
0 – 14 години – детска възраст;
15 - 44 години – млада възраст;
45 - 59 години – средна ( зряла) възраст;
60 – 74 възрастни хора;
75 – 89 години – стари хора;
Над 90 години – дълголетници.
1.Класификация на контингентите за рехабилитация – разпределят се по:
- пол;
- възраст;
- профил на заболяването – неврологичен, хирургичен, педиатричен и др.;
- диагноза – по класове болести и отделни нозологични единици, съобразени с Международната класификация на болестите;
- степен на увреждането – умерена, тежка и дълбока;
- други специфични особености.
2.Кратка характеристика на основни контингенти за рехабилитация, според заболяванията и тяхната локализация.
2.1. Лица с травматични увреждания на крайниците – най-многобройната група. Включват се пациенти с увреждания на меките тъкани, костите и ставите на крайниците. Те са много чести и са фактори, обуславящи временната и трайната неработоспособност, поради което изискват цялостна система от множество рехабилитационни мерки, които да бъдат продължителни.
2.2. Лица, претърпели ампутация на крайниците – най-тежките травми, имат летален изход, а при „по-леките“ има множествени фрактури, които водят до ампутация. Успехите на съвременното протезиране и изграждането на комплексна физиологична програма за обучение в използването им допринасят за адаптацията на пострадалия към тази трудна ситуация.
2.3.Лица с травматични увреждания на ЦНС и ПНС:
- сътресение на мозъка, контузия;
- следтравматични състояния;
- моно (крайник) – хеми (1половина на тялото) – пара (само долни или само горни крайници) плегии;
- увреждане на черепно-мозъчните нерви.
2.4. Лица със заболявания на ЦНС и ПНС от нетравматично естество – с детска церебрална парализа; - прекаралите мозъчен инсулт от съдов произход; - лица, преболедували менингит; -болни от Паркинсонизъм; - други.
2.5.Лица с възпалителни и дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат – болни от ревматоиден артрит; дегенеративни заболявания на гръбначния стълб и ставите. При тях рехабилитационните мерки имат предимно укрепващо предназначение и играят раля на вторична и третична профилактика.
2.6. Лица със заболявания на дихателната система – заемат над 50% относителен дял в структурата на заболеваемостта при всички възрастови групи – хронични бронхити, бронхиектазии (вторично), енфизем на белите дробове, бронхиална астма, туберкулоза във фаза на ремисия и др.
2.7.Лица с заболявания на сърдечно - съдовата система:
- с придобити и вродени сърдечни пороци;
- претърпели операции на сърдечно-съдовата система;
- прекарали инфаркт на миокарда и др.
2.8. Рехабилитация на гиатрични пациенти – при тях се натрупват, както много социални, така и здравни рискове от различно естество ( честа заболеваемост, инцидентни наранявания, затруднения в комуникацията, смущения в паметта, социална изолация. Опитът от последните десетилетия показва, че съществуващия в миналото песимизъм по отношение на рехабилитационен потенциал на старите хора вече не е основателен. Една правилно разработена и проведена рехабилитационна програма може да голяма степен да подобри функциите на старите хора и да намали тяхната зависимост.
2.9. Други групи за рехабилитация – медицинската рехабилитация има много широк параметър на действие.
3.Видове профилактика.
3.1.Първична – система от мерки за предпазване от заболявания;
3.2. Вторична – система от мерки за предпазване от усложнения на заболелия вече човек;
3.3. Третична – система от мерки за предпазване от рецидиви.
4.Ефективност от рехабилитацията – има ефект от рехабилитацията, когато се е достигнало до пълно или частично възстановяване или комплексиране на някоя функция или има максимално възможно заболяване, прогресирането на заболяването.