Лекции по Медицина

8. Рехабилитационен екип

1.Основни характеристики на рехабилитационния екип.
Широкият спектър на форми на рехабилитация изисква комплексното участие и интегриране на професионалните усилия и умения на различни специалисти, които да работят синхронно в един рехабилитационен екип. В някои държави е възприето да се говори за рехабилитационен тип.
Изграждането на рехабилитационните екипи към здравните заведения е регламентирано със Заповед на Министерството на народното здраве № 075 /14.10.1975 г.
Трябва да се подчертае, че:
- Рехабилитационния екип е динамично, функционално ниво;
- Той не е обособен като административна единица;
- Няма самостоятелен щат;
- Участието на специалистите в него е в рамките на техните задължения и работно време;
- Той е индивидуален за всеки рехабилитиран пациент съобразно характера и тежестта на заболяването и формите на рехабилитация;
- Съставът му не е постоянен – през различните етапи на рехабилитацията едни специалисти се включват, а други изчерпват своите функции.
2.Членове на рехабилитационния екип.
2.1.Медицински специалисти.
2.1.1. Лекари – имат водеща роля. В екипа се привличат лекари с различни специалности, според естеството и профила на заболяването на рехабилитирания. Ръководител на екипа е един лекар – най-често завеждащия отделение, негово задължение е изготвянето и съгласуването на рехабилитационен план, в който са предвидени всички рахабилитационни мерки – по вид, дозировка, време, съчетание и др.В хода на рехабилитацията плана може да се актуализира, в екипа може да се включи и лекар по трудова медицина, който работи и с представители на обществени организации, различни фирми и др.
2.1.2. Рехабилитатори – 1 провеждат оздравително-терапевтични рехабилитационни мерки. Те са профилирани по водолечение, светлолечение, електролечение и др.
2.1.3. Социални работници – играят важна роля рли социалната рехабилитация, особено в социалните заведения и центрове.
2.2. Парамедицински специалисти.
2.2.1. Методисти по лечебна физкултура (кинезитерапевти) – участват съвместно с лекарите при разработването на индивидуална програма за необходимите гимнастически и др. комплекси и следят за тяхното изпълнение.
2.2.2. Медицински психолози – базирайки се на научните методи на медицинската психология оценяват в динамика степента на нарушение на интелекта и промените в личната рехабилитация, както и емоционалните отклонения, които се явяват като усложнения от заболяването. Те подпомагат оздравителния процес чрез прилагане психотерапевтично въздействие.
2.3. Педагогически специалисти.
2.3.1. Възпитатели.
2.3.2. Учители за осигуряването на предучилищното и общото образование на деца и юноши с физически и психически увреждания.
2.3.3. Логопеди – трябва да са подготвени за провеждане на конкретни и индивидуални програми за обучение, целящи рехабилитиране и коригиране на увреждане в говора и слуха.
2.3.4. Тифлопедагози – тясно профилирани специалисти, които участват в обучението на слепи деца или юноши имащи проблеми със зрението (слабовиждащи, слепи) и тяхното развитие и специфични особености. (Брайлово писмо) в хода на специалното или общото образование.
2.4. Други членове на рехабилитационния екип.
2.4.1. Административни ръководители на предприятия, цехове или работилници по трудотерапия.
2.4.2. Учители по професионално обучение в курсове за квалификация и преквалификация на трудоустроени.
2.4.3. Инженери по протезиране.
2.4.4. Архитекти и инженерно-строителни специалисти за строителство, реконструкция и модернизация, както на жилищни, така и на различни социални, здравни и педагогически заведения, в които са настанени временно или живеят контингенти на рехабилитиране.
Списъкът на цитираните специалисти може да бъде непрекъснато допълван съобразно реалните и конкретните възможности на потребителите.