Лекции по Медицина

5. Анатомия на гръбначен мозък. Гръбначномозъчни синдроми

Гръбначния мозък има дължина 40-45см, и е разположен в гръбначния канал, той е продължение на продълговатия мозък и започва от нивото на големия тилен отвор от мястото кадето излизат първите шийни коренчета и кръстовището на пирамидните пътища. Гръбначния мозък завършва на нивто на L1, L2 прешлен под формата на конус.
Гръбначния мозък има 2 задебеления:
- шийно на нивото на C5,C6,C7,Th2
- поястно на нивото на L1,L2,L3,L4,L5,S1,S2.
От тези задебеления водят началото си нервите инервиращи мускулите на долни и горни крайници. При напречен срез се вижда че гръбначния мозък се състой от централно разположено сиво вещество под формата на пеперуда и външно от него бяло вещество.
В предните рога на сивото вещество се намират клетките, от които водят началото си двигателните влакна на спиналните нерви, в задните рога са клетките, възприемащи импулсите, които идват през задните коренчета. От тях започват влакната, формиращи пътищата на усета за болка и температура. Гръбначния мозък се състой от 31 сегмента на които отговарят 31 чифта предни и задни коренчета и спинален ганглий, прикрепен към задното коренче. Сегментите в шийната област са 8, в гръдната 12, в лумбалната 5, сакралната 5 и в опашната 1. Гръбначния мозък има толкова чифта предни и задни коренчета, колкото прешлени има гръбначния стълб.Последните 3 сакрални прешлена образуват медуларния конус (S3,S4,S5). Гръбначните проводници се намират в бялото вещество и биват възходящи-аферентни и низходящи-еферентни. Гръбначномозъчните нерви се образуват от 3 вида влакна- влакна на предните коренчета на гъбначния мозък- двигателни влакна, от периферните израстаци на клетките на междупрешленните възли-сетивни влакна, от синпатиковите влакна, които идват от погроничния симпатиков ствол-вегетативни влакна. По хода на периферните гръбначномозъчни нерви се различават: коренче-предно и задно-между-прешленни ганглии и спинален нерв, сплит, периферен нерв. Черепно мозачните нерви притежават коренчета и нервни сплитове, но немогат да бъдат разграничени останалите съставки на периферни гръбначномозъчни нерви. В зависимост от мястото на поражение на периферните нерви се различават- радикулит, плексит и неврит. Периферната нервна система провежда нервни импулси от централната нервна система до периферните ефекторни органи, и от периферните ограни към централната нервна система-аферентна част.
Гръбначномозъчни синдроми
1.Синдром на пълно прекъсване на гръбначния мозък- развива се параплегия, загуба на всички видове сетивност от проводников тип.
2.Синдром на увреждане на страничната половина на гръбначен мозък- нарича се още Браун-Секарова парализа. На страната на поражението се развива спастична парализа и смутена дълбока сетивност, на противоположната страна- проводникова анестезия за болка и температура.
3.Синдром на поражение на горните шиини сегменти (C1-C4)- спастична квадриплегия, анестезия, тазорезервоарни смущения, коренчеви болки в шийна област.
4.Синдром на поражение на шийното задебеление (C5-Th2)- вяла или смесена парализа на ГК и спастична парапареза или параплегия в ДК.
5.Синдром на поражение на гръдните сегменти (Th3-Th12)- долна спастична параплегия, коренчеви болки в гръдния кош, ретенция на урина и изпражнения.
6.Синдром на поражение на поясното задебеление (L1-S2)- вяла параплегия на ДК, тазорезервоарни нарушения от централен тип.
7.Синдром на епиконуса (L4-S2)- симетрични периферни парализи на мускулите. Параанастезия за всичките видове сетивност, ретенция на урина и изпражнения.
8.Синдром на конуса (S1-S5)- анестезия в анусо-гениталната област, тазо-резервоарни смущения по периферен тип (инконтинеция на урина) трофични нарушения.
9.Синдром на конската опашка (L2-S5)- болки и сетивни нарушения, тазо-резервоарни смущения, периферни парализи в ДК, вегетативно-трофични нарушения.