Лекции по Медицина

2. Анатомия на зрителния анализатор

Зрителният анализатор се състои от периферна и централна част- очна ябълка,зрителен нерв,зрителен път и мозъчна кора, а също така и от очни придатъци,които осъществяват движението, храненето и защитата на очната ябълка.

Орбитите са костни кухини разположени в лицевия череп. Имат форма на четиристенна пирамида с връх,насочен назад към зрителния нерв и основа насочена напред. Костната орбита се образува от 7 кости: os frontale (челна), os zygomaticum ( яблъчна) , maxilla
( горна челюст) , os ethmoidale ( решетъчна) , os sphenoidale ( клиновидна), os lacrymale
( слъзна) и os palatinum ( небцова).

Комуникации на орбитата. Отвори и канали.
• Foramen opticum- намира се на върха на орбитата и е вход на зрителния нерв в черепа и изход за arteria ophthalmica и симпатикови нервни влакна по пътя им към органа око.
• Foramen supraorbitale - отвор или цепка, през него преминава nervus supraorbitalis, клона на тригеминалния нерв , отговорен за сетивността на челото.
• Foramina ethmoidalia anterius et posterius - осигуряват съдова комуникация между орбитата и носната кухина.
• Foramen zygomaticum - през него преминава nervus zygomaticus, който осигурява сетивността на част от лицето и слепоочието.
• Ductus nasolacrimalis - по него се оттича вътрешно слъзната продукция на окото.
• Canalis infraorbitalis - това е посочения вече долен орбитен канал.
Орбитни фисури (цепки):
• Fissura orbitalis superior – 22 mm дълга, тя се разделя на две от пръстена на Zinn. Участъкът ѝ извън пръстена осигурява съобщение с орбитата за клонове на тригеминалния нерв и на n. trochlearis, а този в пръстена - на n. oculomotorius, n. nasociliaris (клон на n.V), n. abducens, симпатикови влакна към цилиарния ганглий и горната очна вена. Увреда на този изключително важен съдово-нервен сноп може да доведе до кривогледство и смущения в зеницата.
• Fissura orbitalis superior - съдържа важни венозни комуникации с по-дълбоки съдови сплитове.
Околоорбитни синуси. Sinus frontalis, Sinus sphenoidalis, Sinus s. cellulae etmoidalis, Sinus maxillaris а периорбиталните кухини на съседните кости. Те често се засягат от възпаление- синузит.
Орбитно съдържимо. В състава на орбитата се включват както самата очна ябълка със слъзната жлеза , така също мускули и съединителна тъкан. Съществено е значението на съдържащите се в орбитата кръвоносни съдове, нерви и ганглии, които осигуряват кръвоснабдяването и инервацията на окото и на самата орбита.

Окото като оптична леща. Еmmetropia- нормалното пречупване на окото, способността на оптичната система на окото да направи ясно разграничение между отдалечени обекти. В този случай успоредните лъчи на светлината, излъчвана от “безкрайност “ образуват фокусиран образ върху ретината и окото остава доста напрегнато.

Най-външната обвивка на очната ябълка е склерата.

Роговицата (cornea) е част от външната обвивка на окото. Тя е гладка, лъскава, прозрачна и много чувствителна. Изпълнява предпазната роля за окото и е особено важна като най-силния оптичен елемент на окото. Състои се от:
• епител- многослоен,невроговяващ слой,който регенерира от 24 до 72 часа в зависимост от увреждането.
• бауманов слой- колагенова псевдомембрана ,която не регенерира след увреждане.
• строма- заема 90% от дебелината и се състои от строго подредени колагенови ламели,мукополизахариди (основно вещество),специфични за стромата клетки- кератоцити и вода.
• десцеметова мембрана, която се отличава с изключителна устойчивост и увеличава дебелината си с възрастта.
• ендотел- хексагонални ( шестоъгълни) метаболитно активни клетки, които не се делят,не регенерират,а прогресивно намаляват с възрастта.

Роговицата на човека заема около 1/6 от повърхностната площ на окото. Има форма на част от елипсоид и по оптичната си характеристика е изпъкнало-вдлъбната леща с рефрактивна сила от 44 диоптъра. Диаметърът на роговицата е равен на 12 мм (11,5 - 12,5 mm) в хоризонтално направление и 11 mm във вертикално. От особена важност е средната 1/3 на роговицата, т.нар. роговична шапка, защото през нея преминават оптичната и зрителната ос на окото. Дебелината ѝ в центъра е по-малка (0,52 - 0,6 mm), отколкото в периферията (1 - 1,2 мм). Показателят на оптично пречупване на роговицата е 1,37 (за въздуха е равен на 1), а радиусът на кривината ѝ е 7,8 mm.

Лещата е прозрачна структура с форма на лещено зърно с предна по-плоска повърхност. Лещата е обвита в капсула на предната и задната повърхност, на която се залавят циновите връзки. Пречупвателна сила 16-18 диоптъра, единствения динамичен, рефрактивен елемент на окото, може да променя пречупвателната си сила по време на акомодация-цилиарното тяло се съкращава,циновите връзки се отпускат и лещата става по-изпъкнала. Вътрешността на окото зад лещата е изпълнена със стъкловидно тяло. То се състои от 99% вода,мукополизахариди,колаген и клетъчни елементи.

Катаракта- заболяване на окото, което представлява помътняване на естествената леща. Най-често се среща при възрастните хора, но може да се появи и в по-ранна възраст особено като последствие на увреждане от друг характер - захарен диабет, травма, високо късогледство, хронично възпаление, ултравиолетово лъчение. Познати са и вродени катаракти - те са налице при новородени след боледуване от рубеола или сифилис от страна на бременната или след контакт с други тератогенни фактори. Отстранява се с хирургични средства, като помътнялата естествена леща се разбива с ултразвук и се отстранява, а на нейно място се имплантира изкуствена такава.

Анатомия на увеята. Състои се от 3 части: хориоидея,цилиарно тяло и ирис. Ирисът представлява вертикална мембрана с отвор в средата,наречен зеница. Изграден е от два слоя преден-строма и заден-пигментен слой. Стромата включва съединително-тъканни повлекла, които образуват множество крипти и гънки. Освен съединително-тъканни клетки в стромата има и различно количество меланоцити,които определят и специфичния цвят и рисунък на ириса. Пигментния слой е продължение на пигментния епител на ретината. Ирисът има два мускула- сфинктер ( разположен около зеницата) и дилататор ( разположен периферно). Цилиарното тяло се разполага между ириса и хориоидеята и има триъгълен профил при разрез. Вътрешната част на цилиарното тяло се дели на 2 зони цилиарни израстъци,разположени в предната половина и задна плоска част. Вътрешната повърхност на цилиарното тяло е покрита с два слоя епител. Основните функции на цилиарното тяло са производство на вътреочна течност и акомодацията. Хориоидеята е съдовата обвивка на окото,която заема 2/3 от очната ябълка. Състои се от съдове с различен калибър, пигмент и съединителна тъкан. Хориоидеята осигурява трофиката на външната метаболитно активна част на ретината.

Ретината е най-вътрешния слой на очната ябълка. Тя е много тънка и прозрачна структура, но е най-важна по отношение на зрителното възприятие. Оптичната част на ретината започва от зъбчатата линия и завършва около диска на зрителния нерв. Дебелината на ретината варира от 0,04 до 0,4 мм.

Фовея и зрителен нерв. Макулата (жълтото петно) е централната част на ретината,която отговаря за форменото и цветното зрение и има диаметър около три дискови диаметъра. Тя е разположена темпорално от диска на зрителния нерв. В центъра на макулата се намира фовеята, която е с размер един дисков диаметър. Състои се от епител и конусчета. Зрителният нерв е вторият черепномозъчен нерв и неговата глава (папила) може да бъде наблюдавана при офталмоскопия. Папилата има вертикално овална форма и диаметър 1500 микрометра. Нервът има S-образен ход,което позволява движение на очната ябълка без напрежение върху зрителния нерв.

Зрителни пътища и централна част на зрителния анализатор. Зрителните пътища започват от ретината, която съдържа първите три фоторецептори. Ганглийните клетки изпращат аксони към папилата където около 1,5 милиона аксони напускат очната ябълка и се насочват към хиазмо оптика. Четвъртият неврон се намира в латералното тяло откъдето посредством оптичната радиация достига до зрителната кора.

Нерви и мускули. Те са 6 на брой. Пет от тях започват от общия сухожилен пръстен. Мm. Recti ( medialis, lateralis, inferior и superior ) се залавят за очната ябълка пред екватора, а косите зад него. Инервацията на външния прав мускул е от n. abducens, а на горния кос от n. Trochlearis. Всички останали се инервират от n. oculomotorius.

Слоеве на клепачите.
• Кожата на клепачите е най-тънката в човешкото тяло.
• Подкожието на клепачите е представено от рехава съединителна тъкан без подкожна мазнина.
• Две мускулни групи задвижват клепачите: m. Orbiculans oculi \ n. Facialis \ и m. Levator Palpebrae \n. Oculomotorius\.
• Тарзо- конюктивален слой. Тарзът представлява фиброзно образование с хрущялоподобна консистенция.
• Конюктивата представлява лигавица с многослоен плосък невроговяващ епител. Анатомично се дели на три зони: булбова, форниксова и клепачна.

Слъзна система. Съставена е от слъзната жлеза, разпръснатите в конюнктивата и около третия клепач допълнителни слъзни жлези и слъзоотводящите пътища. Слъзната жлеза (glandula lacrimata) е разположена в дорзалната част на очната орбита във вдлъбнатина на челната кост. По структура е тубулоацинозна жлеза единична или съставена от няколко части. Изводните и канали се отварят в латералната половина на горния клепач. При мигането сълзите обливат предната повърхност на очната ябълка и се събират в медиалния очен ъгъл, където се намира слъзното езерце (lacus lacrimalis). Сълзите се просмукват през слъзните точки (puncta lacrimalia) и попадат в слъзните каналчета (canaliculi lacrimales), а от там се събира в слъзната торбичка (saccus lacrimalis) на слъзната кост. В долния си край торбичката се стеснява и преминава в носнослъзния канал (ductus nasolacrimalis). Завършва в носната кухина. Сълзите са секретът произвеждан от слъзната жлеза. Те играят важна роля в поддържането на постоянна влажност на конюнктивата и роговицата, механично отмиване на чуждите тела и бактерициден ефект.