Лекции по Медицина

25. Възпалителни заболявания на меките мозъчни обвивки. Менингити

I.Менингитите (Meningitis) са възпалителни заболявания на краниалните и спинални мозъчните обвивки, най-често с инфекциозна генеза - вирусни, бактериални, гъбични или паразитни инфекции. Обикновено инфекциозният процес се развива в субарахноидното пространство, като засяга меките мозъчни обвивки arachnoidea и pia mater. Засягането на dura mater (pachimeningitis) се среща по-често при хронични възпалителни процеси.
1.Вирусни менингити- вирусни менингити се явяват следствие на системни вирусни инфекции и затова се означават като вторични менингити. Вирусните менингити, поради тяхната характерна ликворна находка, се наричат още серозни, лимфоцитарни менингити. Протичането на повечето вирусни менингити е остро, рядко подостро или хронично.
а)Клинична картина- началото е остро с повишаване на температурата до 38-40 геадуса, главоболие, свръхчувствителност към светлина. В редки случай могат да се получат и епилептични припадаци
б)Лечение- терапията е изцяло симптоматична – аналгетици, витамини, понякога
дехидратиращи средства. При някои менингити с доказан причинител може да се
използват някои антивирусни средства, като Acyclovir, Amantadine и др. При вторични бактериални усложнения се прилагат антибиотици.
2.Бактериални менингити- туберколозен менингит – причинява се от туберколозния микобактерий. Той стига до менингитите по хематогенен път.
а)Клинична картина: заболяването се развива подостро у лица, които са прекарали първична туберколоза или са имало контакт с туберколозно болни. Започва с продромален стадий – обща отпадналост , главоболие, безапетитие, изпотяване. Този период продължава от няколко дни до няколко седмици и след него се развива менингеалния синдром. В основата на заболяването се засягат и някои ЧМН (слухо-вестибуларния, очедвигателния, лицевия, зрителния), поради което се появяват зрителни, слухови, вестибуларни разстройства. Този менингит засяга най-често децката, но се среща и във всички възрасти.
б)Лечение – провежда се специфично противотуберколозно лечение с стрептомицин, тулбоцин, етанбутол. Дават се също кортикостерпоиди , витамини, а при психомоторна възбуда- диазепан и дизепин. При поява на епилептични гърчове се дават антиконвулсанти. Лечение е продължително около 2-3 месеца след пълното нормализиране на ликвора.
3.Гноини менингити- Гнойни менингити се причиняват от различни гноеродни бактерии и се характеризират с гнойно възпаление на мозъчните обвивки и гноевиден ликвор. Най-често причинител е менингококът, на който се дължат 54-60 % от случаите.те са сборна група и се причиняват от различни микроорганизми ( менингококи, стафилококи и пневмококи).
Епидимичен менингококов менингит- Заразяването с причинителя (менингокок) става по въздушно-капков път. Менингококи са изолирани от секрети на очите, носа, гълтача, а така също и от кръвта на болните през първите един-два дни на заболяването. Инкубационният период е различен за отделните болни - от няколко часа до няколко дни, по-рядко - до 2-3 седмици.
а)Клинична картина- От менингококов менингит боледуват лица от всички възрастови групи, но по-често се среща при деца. Началото е остро, нерядко бурно, а в отделни случаи -мълнеоносно, като завършва със смърт. Температурата се повишава бързо, като може да достигне до 41o-42oC градуса. Болните са обхванати от треска, оплакват се от силно главоболие, появява се повръщане.
б)Лечение- провежда се в специализирано болнично отделение. Прилагат се антибиотици, сулфонамиди, противоболкови и противотемпературни лекарства. При ранно активно лечение за 2-3 месеца настъпва подобрение и оздравяване. Прогнозата е сериозна, а при закъсняло лечение – неблагоприятна.