Лекции по Медицина

31. Мозъчни кръвоизливи

Моного често закритите черепно- мозъчни травми се усложняват с кръвоизлив, който в зависимост от локализацията бива епидурален, субдорален или субарахноидален:
- Епидурален – настпва при ф-ри на темпоралната кост, при което се увреждат някои от клоновете на a. meningea media. Понякога той може да се дължи на разкъсване на вените на твърдата мозъчна обвивка. Най – честата локализация на епидуралния кръвоизлив е темпоралния дял на мозъка.
Влошава се часове след травмата развиват се паретични явления, смущения в говора, съзнанието се помръчава и болния изпада в кома.
- Субдурален кръвоизлив – дължи се на разкъсани пиални вени и се развива в субдуралното пространство. Клиниката бива две форми остра и хронична.
• Острата се развива бързо с клиника като на епидуралния кръвоизлив и често завършва летално.
• Хроничната е по – честа. Породен от лека травма, обикновено болния има светъл период от няколко седмици, през този период се развива синдром на вътрешерепен натиск с прогресираща симптоматика (хемипареза) простивоположно на травмата. Постепенно болният изпада в безсъзнание, като преминава през саомнолентност, сопор и кома, ако не се осъществи хирургична намеса, болният завършва летално.
- Субарахноидален кръвоизлив – започва разбитието си с минигеален синдром без прояви на огнищни увреждания на мозъчната тъкан. Клиника – развива се внезапно без признаци. Болният получава силно главоболие – „като удар по главата”, и повръщане, в други случаи началото е серия от епилептични пристъпи.
Лечението - бива консервативно или оперативно в зависимост от причината довела до кръвоизлива.
Най – честите причина за смъртта е притискането на мозъчния ствол при хеморагия в полукълбата във връзка с развиващия мозъчен оток. Друга причина за смъртта е проникване на кръвта в мозъчните стомахчета, с последващо разрушаване на жизнено важни структури.