Лекции по Медицина

5. Оптична система на окото - рефракция и акомодация

Оптичната система на окото се състои от четири пречупващи системи:
• роговица (пречупваща изпъкнала сферична повърхност);
• водниста течност в предната камера;
• кристалин (очна леща);
• стъкловидно тяло в задната камера.
Окото е центрирана оптична система с оптична ос , определена от оптичните центрове на роговицата и лещата. Правата, която свързва оптичния център на лещата с жълтото петно е зрителната ос и определя направлението, в което окото има най-голяма разделителна способност. Зрителната ос пресича ретината в точката на най-ясно виждане. Оптичната ос пресича ретината в друга точка - точката на задния фокус. Така, че линията на зрителната ос не съвпада с оптичната ос, а сключва с нея ъгъл, приблизително равен на 5 градуса. Образът в окото се получава във вещество (стъкловидно тяло), различно от веществото, в което се намира обектът (въздух). Затова първото и второто фокусни разстояния за окото са различни. Образът се фокусира върху ретината чрез изменение на оптичната сила на кристалина. При наблюдаването на едни или други предмети човешкото око като, че ли опипва всички контури, като последователно ги довежда в центъра на жълтото петно. Човешкото око притежава свойството акомодация, което се състои в способността му да се приспособява към ясно наблюдаване на различно отдалечени предмети. Това се постига чрез промяна формата на кристалина. В резултат на акомодацията човешкото око може да променя оптичната си сила в границите от 58.64 до 70.57 диоптъра. Разстоянието на най-ясно виждане на окото е 25сm. Крайните точки, между които е възможна акомодация се наричат далечна и близка точка. Далечна точка – в безкрайност. Близка точка – на около 20cm от окото. В по-млада възраст е (10-15) cm. С възрастта способността към акомодация (фокусиране) на близки предмети намалява.
Физична рефракция- пречупвателната сила на оптичната система на окото 58-66 Д. Диоптричният апарат включва следните прозрачни елемента –роговица, камерна течност, леща и стъкловидно тяло.
Клинична рефракция- физичната рефракция и дължината на предно-задната ос на окото 1мм 3 Д. Клиничната рефракция бива: статична и динамична. Динамичната рефракция е клинична рефракция,при която нараства акомодацията. Статичната рефракция зависи само от анатомичното устройство и оптичните свойства на окото без включване на акомодационния механизъм. Рефракцията се определя при напълно отпусната акомодация. За да достигне импулсът до ретината , очите трябва да се фокусират точно върху нея. Рефракцията се определя обективно,чрез скиаскопия и авторефрактометър. При пациенти под 30 г. , рефракцията се изследва след циклоплегия-разширяване на зениците с атропин,цикложил и др.

Аметропията е състояние на рефракционна грешка , при което лъчите от безкрайност не се фокусират върху ретината. Компонентите на аметропията са: пречупвателната сила на роговицата,дълбочината на предната камера, пречупвателната сила на лещата и дължината на очната ябълка.