Лекции по Медицина

11. Двигателна дейност. Пирамидна система

Двигателната система осъществява:
1. Движенията на тялото в пространството и на различните му части една спрямо друга;
2. Осигурява позата на тялото срещу гравитацията;
3. Поддържа позата на тялото и тонуса на различни групи мускули по време на двигателния акт;
4. Координация на двигателната дейност на тялото или отделни групи мускули. Двигателната дейност може да се раздели на соматомоторна, която се извършва от напречнонабраздената мускулатура и висцеромоторна, когато се осъществява от автономната нервна система и гладката мускулатура.Соматомоторната дейност представлява сложно съчетание от волева, осъзната двигателна дейност, която се реализира основно чрез пирамидната система и неволева, неосъзната и автоматизирана двигателна дейност, която регулира предимно мускулния тонус и се осъществява от есктрапирамидната система. Резултатът от тяхната съвместна дейност се реализира от a-мотоневроните /периферния двигателен неврон/, разположени в предните рога на гръбначния мозък и в моторните ядра на черепномозъчните нерви.
2. Пирамидна система. Пирамидната система е част от двигателния път /tr. corticomuscularis/, който
осъществява волевата двигателна дейност и се състои от централен (горен) двигателен неврон и периферен (долен) двигателен неврон. В основата си централният двигателен неврон се състои от няколко пътища, които образуват tr. corticospinalis и tr. сorticonuclearis и са обединени под названието пирамиден път, чрез примадния път изпращат директни еферентации към мотоневроните, предимно управляващи аксиалната и проксимална мускулатура, но голяма част от аксоните не достигат до периферния двигателен неврон, а до базалните ганглии, както и завършват в различни ретикуларни стволови ядра. Състои се от два еферентни пътя :
- Централен ( започващ от кората на големите полукълба)
- Периферен (изхождащ от мотоневроните на предния рог на гръбначния мозък.
Те оформят така наречения кортико – мускулен път. Централния двигателен неврон започва от предната централна извивка, 5-я слой на мозъчната кора, където са разположени голмите пирамидни клетки на БЕЦ. Тази част на моъчната кора е соматотопично разпределена, т.е. мускулите на тялото са проектирани в/у нея по точно определен начин – ганглийните клетки за мускулите на пикочния мехур и за долните крайници са разположени най- високо следва областта с ганлийни клетки, инервиращи мускулите на трупа и ГК, а в най- долните области на предната централна извивка са клетките даващи инрвация за мускулите на главата, езика, респираторните речедвигателни мускули. Областите на китката и речедвигателните мускули са най-обширни, което е във връзка със спецификата на трудовата дейност на човека. Пирамидия път се спуска към гръбначния мозък, като минава през вътрешната капсула, мозъчните крачета, моста и образува компактен сноп, оформя пирамидите в продълговатия мозък. На границата м/у продълговатия и гръбначния мозък по – голяма част от влакната се прекръстосвати заемат част от латералните стълбове на гръбначния мозък. ЦДН завършва като образува синапс с мотоневроните в предния рог на гръбначния мозък. Малка част от пирамидния път не се кръстосва. Тези влакна образуват прав пирамиден път като неговото значение е да инервира мускулатурата на трупа. Част от пирамидните клетки на 3ти и 5ти слой на мозъчната кора, намиращ се в най – ниските отдели на предната централна извивка, дават началото на така наречения кортико – булбарен път, който минавайки през capsula interna и мозъчните крачета се кръстосва на различни нива в мозъчния ствол и завършва в моторните ядра на ЧМН на противоположната страна. От филогинетична гледна точка пирамидния път е най – младия еферентен път. В приматите и човека той е развит значително по – добре в сравнение с другите бозайници. Той притежава дебели миелинови влакна с бърза проводимост, които завършват в алфа – мотоневроните на шийното и поясното задебеление на гръбначния мозък. Инервират дисталните мускулни групи на крайниците за фини движения. Пирамидния път притежава и тънки миелинови проводници с малка скорост на провеждане на импулса, тяхната роля е слабо проучена.