Лекции по Медицина

23. Полиневропатии. Полирадикулоневрит на Гилен-Баре

Полиневропатии
Определение: Полиневритът е едно временно увреждане на много нерви,които клинично се проявяват със симетрични вяли парези и възбудни отпадни сетивни разтройства,по силно изразени в дисталните части на крайниците.
Етиология:Тя е различна. Най-добре е изучена при бактериалните,някой вирусни и токсични полиневропатии:алкохолни,медикаментозни,при дисметаболните(захарен диабет), при недоймачните заболявания, при някой общи инфекции. Полиневритите могат да се развиват като усложнения на редица инфекциозни заболявания, при колагенози, при нодозен периартрит, при карцином. Особено място сред полиневртите заемат така наречените полирадикулоневрит на Гилен-Баре.
Патологична анатомия:Патологичните изменения могат да обхванат интерстициалната тъкан на периферните нерви или първично саммите нервни влакна.Истински възпалителни изменения се наблюдават много рядко.В повечето случай се наблюдава разпад на миелиновата обвивка и загиване на Швановете клетки,а понякога аксиална негенерация.
Клинична картина:Тя е картината на вяла квадриплегия и възбудни и отпадни сетивни прояви,по силно изразени в дисталните части на крайниците.Развитието и изхода зависят от етиологията на полоневрита.

Полирадиколоневрит на Гилен-Баре
Определие:То е остро дифузно постинфекцизиозно заболяване на нервната система,обхващашо гръбначно мозъчните коренчета и периферните нерви и понякога черепно мозъчните нерви.В ликвора често се откриват белтъчно-клетъчна дисоциация-повишаване концентрацията на ликворния белтък при нормален брой на ликворните клетки.
Етиология:Обикновенно се появява след някакво инфекциозно заболяване,най-често неиндентифицирано фебрилно заболяване,но може да се развие и спонтанно афибрилно.Мъжете боледуват по често от жените.
Патогенеза:Полирадикулоневритът на Гулен-Баре се разглежда като типичен представител на невроимунните заболявания.В огранизма се образуват антитела срещу меалина на периферните нерви,които чрез кръвта достигат до нервните влакна и взаимодействат с тях-инфекциозноалергичен процес.

Клинична картина:Под острия Полирадикулоневрит често започва с някакво фибрилно заболяване,по време на което не се открива неврологична симптоматика,последвано от латентен период от няколко дни до няколко седмици в края на които се развиват парализите.Клиничната картина на този период се характерезира с главоболие,повръщане,леко повишаване на температурата и болки в гърба и крайниците,които могат да бъдат предрожени от леко схващане на врата.Парализите са симетрични,вяли,рефлексите рано изчезват.За разлика от другите полиневрите парализите са еднакво изразени в дисталните и проксималните мускули на крайниците,дори има случай,когато проксималните мускули са по тежко парализирани от дисталните.За този полиневрит е характерно сравнително честото засягане на черепномозъчните нерви-друстранна парализа на лицевия нерв,по рядко едностранна.Понякога парализите се развиват най-напред в краката след това се разпространяват нагоре като обхващат интеркосталните мускули, ръцете,краниалните нерви.Сетивните разтройства са чести но не задалжителни.В ранния стадии те се исразяват със спонтанна болка и изтръпналост на кайниците и гърба,повишена палпаторна болезненост по хода на нервите,при разтягане на крайниците,а по късно може да се наблюдава намаление на всички видове сетивност,по силно изразено в дисталните части на крайниците.По рядко могат да бъдат засегнати двата зрителни нерва,а в очните дъна може да се наблюдава застойна папила.При изследването на кръвта не се откриват болестни отклонения в нейния химичен и клетъчен състав.При изледването на ликвора се открива много характерен ликворен синдром,известен под названието белтъчноклетъчно дисоциация. Това означава, че е повишена концентрацията на белтъка,а броят на клетките в ликвора е нормален.

Лечение:Препоръчва се даването на кортикостероиди в умерено високи дози, аналгитици при нужда. При дихателна недостатъчност, болният трябва веднага да се постави на изкуствена вентилация.Обикновенно болните не само оживяват, но и оздравяват напълно.Голямо значение за предотвратяването на дикубитусите има редовното обръщане на болния в леглото.Продължителното залежаване в леглото или на една страна не бива да се допуска.