Лекции по Медицина

14. Рехабилитация на слабозрящите. Видове. Специализирани училища

Рехабилитация на очно болните. Рехабилитацията включва всички мероприятия за битово , педагогическо,професионално,медицинско и социално възстановяване на инвалидите по зрение. Рехабилитацията бива:

• Елементарна- включва обучението на слепия за усвояване на най-елементарни лични,домакински и битови навици.

• Педагогическа – включва обучаване напр. в системата на Брайл за четене и писане,използване на говоряща книга ( магнетофонни записи),увеличаване на образите с оптични средства. Съществуват апарати , чрез които нормален текст се превръща в релефен , който е подходящ за слепи. Други пособия предават информация като говор или Брайлово писмо.

• Професионална – включва професионално ориентиране, преориентиране и трудоустрояване.

• Медицинска – всички консервативни,физиотерапевтични и оперативни лечебни средства за запазване и възстановяване на зрението.

• Оптична – използване на специални корекционни оптични средства като лупи, телескопични очила, телевизионни екрани с увеличени шрифтове и др. Оптичната рехабилитация в голямата си част е медицинска.

• Рехабилитация за възстановяване на мобилността в пространството – включва използването на кучета водачи, специални бели бастуни и специализирани устройства, които по принципа на фотоклетката подават топлинни или звукови сигнали за наближаващи препятствия. Особено място заема разработената напоследък система за “зрително подпомагане” – за оптимално и рационално използване (чрез обучение) на остатъчното зрение у практически слепите. Всички тези помагала,които се използват при различните видове рехабилитация,се наричат тифлосредства.

С помощта на всички тези мероприятия се осъществява крайната цел – социално вграждане на инвалида в обществото.

Особени грижи изискват лицата,които внезапно са загубили зрението си , за да се адаптират с новото си състояние. Ослепелите вследствие на заболяване или травма е необходимо да бъдат насочени към Центъра за елементарна рехабилитация за късно ослепели и възрастни в Пловдив ,в който те възстановяват своите ежедневни умения и навици и се подготвят за професионална рехабилитация.
Всички родени слепи деца или ослепели в училищна възраст получават образованието си у нас в специални училища до 8-ми и до 11-ти клас. В тези училища те се учат не само да четат и пишат, но и получават професионална квалификация , за да могат веднага след завършване на училище да се включат на работа в специалните производствени предприятия на слепите. Такива училища има в София и Варна. Много от слепите завършват висши учебни заведения- музика,педагогика,право,филология и икономика.
През 1921г. акад. Константин Пашев основава дружеството на българските слепи, а през 1922г. дружеството за покровителство на слепите – “Покровител”. През 1924г. дружеството “Покровител” открива работилница за плетене на кошничарски изделия,в която работят слепи. През 1951г. Дружествата на слепите се обединяват в общ Съюз на слепите. През 1955г. се създават предприятия на стопанска сметка в Съюза на слепите. На слепите е осигурен 6-часов работен ден и при 5г. трудов стаж получават пенсия. Слепите ползват безплатен градски пътнически транспорт и имат право на придружител. Издава се списанието “Животът на слепите” на Брайлов и обикновен шрифт и списание “Зари” от Съюза на слепите в България.