Лекции по Медицина

30. Съдови заболявания на мозъка. Исхемични инсулти

1.Съдови заболявания-Те са най-чести заболявания на нервната система и заемат първо място като причина за смърт. Главния мозък се кръвоснабдява от 4 артерии- 2 сънни и 2 вертебрални. Сънните артерии оросяват с кръв по голямата част от големите полукълба, а базеларната и вертебралните артерии кръвоснабдяват продълговатия мозък, моста, малкия мозък, мезенцефалона и задните части на таламуса. По сънните артерии човешкия мозък получава 4 пъти повече кръв, от колкото през вертебралните, въпреки това лишаването на мозъчния ствол от кръв при запушване на базеларната артерия е почти винаги смъртоностно, докато запушването на едната сънна артерия не винаги е смъртоностно, а когато запушването стане бавно, може да протече дори безсимптомно.

2.Исхемичен инсулт (мозъчен инфаркт). Исхемичния инсулт представлява развитие на некроза в дадена част на мозъка поради прекъсване или силно намалялване на кръвния ток към нея, което клинично се проявява с нервологичен или психичен дефицит.
а) Честота. Среща се в около 60-70% от починалите и в още по голям процент преживелите мозъчен инсулт болни. Изклютелното му медико-социално значение се определя не само от голямата му честота и от сравнително високата му смъртност , но и от тежката инвалидизация, която причинява на по голяма част от болните.
б)Етиология.Исхемичния мозъчен инсулт най-често се развива у болни с атеросклероза, артериална хипертония, сърдечен порок, при продалжителна употреба на противозачатачи или хемостатични средства, и при някои заболявания на кръвта. Могат да се унаследят генитично.
в)Патогенеза.Мозъчния инфаркт може да възникне по няколко механизма: При запушване на кръвоносен съд от тромбоза, емболия или претискане при незапушен съд при ангелоспазъм, хиповолемия и спадане на мозъчното перфузионно налягане на даден мозъчен участък, повишен кръвоносен вискозитет.
г)Клинична картина. Емболичния мозъчен инсулт се развива за секунди, а тромботичния се развива много бавно- за часове, понякога стъполообразно в продалжение на 24 часа. Обикновенно няма загуба на съзнанието или главоболие. Ако засягането на каротидната артерия става бавно то може да протече без симтомно, но ако се развие бързо и ако другата сънна артерия и артериите на Вилизиевия кръг са със стеснен лумен, картината е бурна, тежна и болният умира за няколко дни. Наблюдава се намаление на зрението на страната на поражението, съчетано с хемипареза на противоположната страна, или спадане на клепача и стеснение на зеницата на страната на поражението. Запушването на средната мозъчна артерия е най-честата причина за появата на исхемичен мозъчен инсулт. При него клиничната картина е: Парализа и загуба на сетивността на противоположната телесна половина.Запушването на задната мозъчна артерия се проявява с зрителни разтройства-слепота. Запушването на едната вертебрална артерия или на нейния важен клон-долно-задната малкомозъчна артерия, дава един много характерен синдром, наречен сидром на Валенберг-Захарченко.
д)Лечение.Важна роля в лечението на исхимичния инсулт играе медицинската сестра,защото изходът на инсулта зависи от положените грижи.Когато болният почне да се влошава след третия ден след инсулта съзнанието постепенно се помрачава,запопчва да се прозява или хълца,пусът му става лабилен,ширината на зениците се променя и се появява разлика в големината им,очните ябълки се изкревяват,мед сестра трябва незабавно да информира лекуващия лекар,тъй като това са животозастрашаващите симптоми на исхимичния мозъчен оток.Медикаментозното лечение е различно при емболичния и тромботичния мозъчен инфаркт.При Емболичния инсулт се започва веднага с хепарин и Синкомар,комбиниран или не с Хемодекс. При тромботичен мозъчен инсулт обикновенно се назначават антиколагуанти с изключение на случаите,при които инсултът не е завършен,хемипарезата се задалбочава,но още не е стигнала до пълна парализа.При развитие на бронхоплевмония се дават антибиотици
е)Профилактика. Ранната профилактика е свързана с мерките за предпазване от артериална хипертония,развитие на сардечен порок и атеросклероза,които е обект на вътрешната медицина.