Лекции по Медицина

9. Сетивност. Видове сетивност. Методи за изследване

Сетивността е основна дейност на НС, чрез която промените в околната среда и в организма се предават в ЦНС където чрез анализ и синтез се трансформира в рефлекторни отговори или конкретни усещания. Основната функционална единица на сетивността е анализатора.
Той е съставен от периферен край- рецептор, нервен проводник и централен участък който може да бъде в различни нива на НС, включва и мозъчната кора. Рецепторите са приспособени да възприемат строго определени дразнения към които рецептора е най-чувствителен.

I.Видове сетивност:
1.Обща сетивност- включва:
- Повърхностна сетивност- кожна екстероцептивна сетивност за болка, допир, температурни разлики (студено и топло).
- Дълбока сетивност- Tази сетивност е свързана със скелетно -мускулната система (мускули, стави, сухожилия) и с усета за движения, тяхната сила, посока, обхват, скорост, мускулния тонус, и позицията на тялото и отделни негови части в пространството.
2.Интероцептивна (вегетативна сетивност)- Предава чрез висцеросензорната система дразнения от вътрешните органи. Тя най-често е неосъзната, като задейства различни гръбначномозъчни и стволови автономни рефлекси. При много екцесивни дразнения на рецепторите във вътрешните органи се получава недобре локализирана болка, тежест, спазми или чувство на ситост, жажда и др. Те сигнализират за физиологичното състояние на организма или болестни процеси във вътрешните органи.
3.Специализирана сетивност- Към нея се отнасят зрителната, слуховата, вестибуларната, вкусовата и обонятелната сетивност. Рецепторите са специализирани в трансформирането на определен вид енергия в нервен импулс, като светлинните или акустични вълни, разтворими и газообразни химични вещества и механични ускорения. Тези рецептори се намират в специализирани органи - око, ухо, нос , език.
II.Методи на изследване.
Изследването на сетивността -При изследване на сетивността е важно да се познават сетивните зони на периферните нерви и коренчета, симптомите и синдромите на увреда на различни от дели на нервната система. При изследване на сетивността болният трябва да бъдe в ясно съзнание, в спокойна обстановка, в легнало положение, със затворени очи за пълно съсредоточаване. Предварително трябва да му бъде ясно обяснено каква е целта на изследването.
1.Изследването на усета за болка се извършва с остра игла или която се движи по кожата на пациента. Изследването се провежда от лицето, тялото и крайниците с еднаква сила. Важно е изследването да е най-прецизно в тази част от тялото, от която са оплакванията на болния. При откриване на зона на променена сетивност е необходимо да се уточни вид сетивно нарушение, както и да се прецизира неговата територия. Намалената болкова сетивност се нарича хипалгезия, а пълната липса аналгезия.
а) Изследване за предизвикана болка чрез притискане на нервните стволове върху костна подложка в точките на Valleix (Вале) или чрез разтягане на периферните нерви. За трите клона на n. trigeminus. При лезия на n. ischiadicus се търси болезненост в точките на Вале(Valleix) и се използва прийомът за разтягане на Lasegue (Ласег)При увреда на n. femoralis е положителен растежният симптом на Wassermann (Васерман).
б) Невропатичната болка (хронична болка) е с хиперпатичен характер и е свързана с увреда на сетивните проводни пътища, таламуса и др. Специално внимание заслужава и главоболието.
Диагнозата на различните видове цефалгия (мигренозно, тензионно; първично или симптоматично) изисква тяхното добро познаване, тъй като анамнестичните данни често пъти имат решаващо значение.

2.Изследване на тактилната сетивност. Използва се тампон с памук, четка с меки косми за количествено определяне на тактилния усет. Нанасят се единични дразнения с приблизително еднакво налягане на симетрични участъци от крайниците и тялото. Наличието на намалена сетивност се означава като тактилна хипестезия или анестезия, когато тя напълно отсъства.
а)Дискриминационен усет. Изследването се извършва с пергел с две остри рамена (пергел на Weber). Необходимо е да се разграничат две едновремено нанасени дразнения като отделни такива. Нормално, тази дискриминационна способност е различна за различните части на тялото и зависи от гъстотата на сетивните окончания за допир. Така например, за върха на езика тази разграничителeн праг е 1 mm, за върха на пръстите на ръката е 3-5 mm, за дланта 8-15 mm, за гърба 6-7 сm. При нарушение на дискриминационния усет този праг е значително увеличен.
3.Изследване на сетивността за температура. То се провежда поотделно за топло и студено. Използват се епруветки с топла (45о) и студена вода (25о). Съществуват и приспособения от специален метал, който охладен или загрят поддържа трайно придобитата температура. За по-прицизно изследване може да се изследват и температурните разлики с различно топла и студена вода. Нормално, човек разграничава температурни разлики от 1о. Изследването става по подобен
начин на предхождащите, а намаленият усет се нарича термохипестезия, респективно термоанестезия.
а)Позиционен усет. Пациентът загубва усета за позицията на крайниците и тялото. Ако пръстите са широко разтворени, при затворен очи, се получават неволеви движения на пръстите, като “свирене на пияно” или “танцуващи пръсти”, поради нарушена проприорецепция. За долните крайници се използва теста на Romberg, който се прилага и за изследване на координация (Виж гл. 4.). При
нарушена проприорецепция Romberg е положителен или има т.н. сензорна атаксия. Болният залита със затворени очи, а с отворен очи е стабилен, за разлика от церебеларния Romberg, където пациентът залита и при отворени и затворени очи.
б) Ставно-мускулен усет или усет за движение. Пациентът е със затворени очи. Последователно се хваща странично крайната фаланга на III или IV пръст на ръката или на пръстите на долния крайник. Пръстите се движат нагоре или надолу. Пациентът трябва да познае кой пръст е хванат и накъде се движи. Движенията не трябва да бъдат много силни и с големи амплитудни отклонения, тъй като нормално може да се отчете движение с отклонение на фалангата по малко от 1о. При тежки разстройства на дълбоката сетивност може да се наложи да изследва движението на
по-големи части на крайниците – китката, стъпалото и др..
в)Вибрационен усет. Изследва се с помощта на нискочестотен камертон (честота 128 Hz). Тестът е много чувствителен за нарушения на проприорецептивния усет, особено при лезии на задните стълбци. Първоначално вибриращият камертон се поставя по средата на челото, за да може пациентът да усети нормалната честота. След това камертонът се слага върху кожата на крайника, над костна подложка. Напр. над тибията, над малеолите или proc. styloideus. Oт пациента се иска да каже дали усеща вибрациите, в еднаква степен ли е силата им вляво и вдясно и колко продължително е усетът. В момента, когато съобщи, че вече не усеща трептенето на камертона, той се поставя веднага на здраво лице или най-често за сравнение служи изследващият лекар. Загубата на вибрационен усет се нарича паланестезия (pallanesthesia).
4. Изследване на сложна сетивност. За тези видове сетивност е необходим по-висш анализ на екстеро- и проприорецептивните усещания
а) Двумерно-пространствен усет (graphesthesia). Болният трябва да познае букви, цифри или елеметарни фигури, написани с остър предмет по кожата на крайниците и тялото. По този начин изследваме тактилния гнозис. Ако липсва тактилна агнозия, нарушението на двумерно-пространствения усет е чувствителен показател за разстройство на фината тактилна чувствителност, напр. при засягане на задните стълбци.
б) Стереогнозис. Представлява възможността да се разпознаят обичайни предмети чрез тяхното опипване. Това е по същество изследване на предметния тактилен гнозис. Когато липсва тактилна агнозия (стереоагнозия), невъзможността да се разпознаят предметите е резултат от нарушена епикритична тактилна сетивност и се означава като стереоанестезия.