Лекции по Медицина

3. Светлоусещане и цветоусещане

Функции на ретината:
• Да абсорбира светлината.
• Да трансформира светлината в биохимичен сигнал.
• Да трансформира биохимичния сигнал в електрически импулс.
• Да пренесе електрическия импулс.

Светлоусещане. Окото е рецепторен орган, създаден да възприема светлината. Видимите лъчи са само една малка част от електромагнитния спектър и се ограничават между 380 и 750 nm. Ултравиолетовите и инфрачервените лъчи са невидими,но могат да имат други въздействия върху зрителния анализатор.
Ефекти на светлината: светлината има следните ефекти върху човешкия организъм и по-специално върху очите:
• Термичен ефект- води до коагулация на протеините и е характерен за лъчите с по-голяма дължина на вълната.
• Химичен ефект- води до освобождаване на свободни радикали и е характерен за лъчите с по-малка дължина на вълната.
• Специфични ефекти- само за зрителния анализатор и видимия спектър биват: фотомеханичен ефект- миграция на пигменти; фотохимичен ефект- биохимични промени в фоторецепторните клетки; фотоелектричен ефект- генериране на електрически импулс в мембраните на пръчиците и конусчетата.

Светлоусещане:
• Основната,най-стара и най-устойчива функция на зрителния орган,която при заболяването му се загубва последна.
• Определение- способността на зрителния анализатор да възприема светлината като външен дразнител.
• Трансформирането но светлинната енергия в нервен импулс се извършва в фоторецепторите на ретината (пръчици и конусчета). Тези рецептори са в основата на светлоусещането.

Характеристика на светлоусещането.
Абсолютната светлочувствителност- способността на зрителната система да възприема най-малкото светлинно дразнене в условията на абсолютна тъмнина и пълна адаптация към нея. ( морфологичен субстрат- пръчиците) Количеството светлина съответства на т.нар. минимален светлинен праг. За зрителното възприятие е по-важна различителната светлочувствителност – разликата между двата светлинни стимула. Тази разлика определя минималния светлоразличителен праг. Прагът на дразнене се влияе от много фактори,но преди всичко от условията на осветлението,при които се е намирало дотогава окото. Ако се премине от силно осветено място в затъмнено,отначало окото не вижда нищо. Постепенно то се адаптира към тъмнината и започва да различава околните предмети. Ако от тъмно се излезе на светло , настъпва заслепяване,което постепенно намалява и окото се приспособява към новите условия на осветеност. Този процес на приспособяване към различните степени на осветление се нарича адаптация. Адаптацията може да бъде както към светло,така и към тъмно. Адаптацията към тъмно е функция на пръчиците и е свързана с наличието в тях на зрителен пигмент- родопсин. Под влияние на светлината той се разгражда и се инактивира- с това чувствителността на пръчиците намалява и окото губи способност да приема светлинни дразнения. При престояване известно време на тъмно зрителния пигмент се ресинтезира и окото отново става способно да приема зрителни дразнения.
Адаптацията може да се измери с адаптометри като измерванията могат да бъдат отразени в т.нар. адапционна крива. Нормалната адапционна крива има вгъване около 7-мата минута,което се нарича коляно на Копрауш и съответства на превключването на адаптацията от конусчетата (5-10 минути) към адаптацията на пръчиците (45-60 минути).
Смущения в адаптацията:
• Хемералопия (нощна слепота) – бива функционална- смущения в приема и резорбцията на витамин А ; органична – пигментна дегенерация на ретината.
• Никталопия ( дневна слепота) – бива органична- макулни дегенерации-нарушено формено,цветно зрение и нистагъм.

Видове зрение според осветеността:
• Фотопично- дневно зрение
• Скотопично- нощно зрение
• Мезопично – сумрачно зрение

Цветоусещане- способността на зрителния анализатор да приема дразнения от лъчи с различна дължина на вълната,което субективно поражда усещане за цветове.
Всеки цвят има:
• Тон-зависи от дължината на вълната.
• Наситеност- определя се от примеса на бяло към основния тон.
• Яркост- зависи от интензивността на източника на светлина.
Цветове,които се различават само по цветен тон,но имат еднаква яркост и наситеност,се наричат изохроматични цветове. Три са основните цветове – червен, зелен, виолетов- при смесването , на които се получават всички останали цветове. За всеки цвят има друг ,чрез който при смесване се образува бял цвят.
Цветното зрение се осъществява от конусчетата. Теория на Ломоносов- Йънг-Хелмхолц – открити са 3 вида колбички,съдържащи 3 вида цветни пигмента:
• Еритролаба - възприемащ лъчи с 590 nm
• Хлоролаба – възприемащ лъчи с 540 nm
• Цианолаба – възприемащ лъчи с 440 nm

От дразненето на тези три вида конусчета в различна степен се получава усещането за различни цветове.

Методи за изследване на цветното зрение:
• Цветни таблици – съдържат цифри,фигури,изградени от кръгли точки с еднакъв цветен тон,но различна наситеност и яркост , които се възприемат от лица с нормално цветно зрение. В същата картинка има друга цифра или фигура,образувани от кръгчета с различен цветен тон , но с еднаква наситеност и яркост и тя се възприема от хората с нарушено цветно зрение. Такива хора възприемат цветовете по тяхната яркост , а не по цветен тон.
• Аномалоскопи- апарати,с които се съставят цветни уравнения, чрез подравняване към монохроматичен жълт цвят на смес от червен и зелен цвят.

Хората с нарушение в цветното зрение се наричат далтонисти по името на английския химик Джон Далтон, който пръв през 1794г. описва своя собствен дефект и този на още 20 други хора. По-правилно е да се наричат дисхроматопсии. Те биват:
• Аномални трихромати- нарушено е , но не е напълно загубено възприемането на един от трите основни цвята.
• Дихромати- напълно е загубена способността за възприемане на един от трите основни цвята.
• Монохромазия- тотална цветна слепота , но без други увреждания на зрителната функция.
• Ахромазия- тотална цветна слепота, поради тежко недоразвитие на колбичковия апарат , така че освен цветна слепота е налице ниска зрителна острота , централен скотом,нистагъм и фотофобия.