Лекции по Медицина

3. Централна нервна система /ЦНС/. Главен мозък. Корови синдроми

I. Главния мозък е най-добре развит у човека. При възрастни той тежи около 1320 грама при мъжете и 1250 при жените. Разполага се в черепната кухина, има сферична форма с две части- долна основна, която лежи върху черепната основа и горна изпъкнала част. Чрез големия тилен отвор преминав в гръбначния мозък. Главния мозък се състой от сиво и бяло вещество. От сивото вещество са изградени мозъчната кора и подкоровите възли, а от бялото вещество- мозъчните пътища, които са еферентни и аферентни. Мозъчната кора притежава около 14 милиарда нервни клетки наредени в 6 слоя. Кората на главния мозък е надиплена, образувайки извивки и бразди, 1/3 от повърхността на кората е видима, а 2/3 са скрити в извивките на браздите.

Главния мозък се състой от следните дялове:
- Заден мозък- той се дели на продълговат, мост и малък мозък
- Среден мозък- Mesencephalon
- Междинен мозък- Diencephalon
- Краен мозък

С появата на слуховия анализатор най-рано се формирал задния мозък. Средния мозък се е развил и формирал във връзка със зрителни анализатори. Най-късно се развили голямо мозъчните полукълба висшите корови функции, човешката реч и др.

II. Корови синдроми: при увреждане на различни отдели на мозъчната кора възникват типични болестни прояви:

1.Тилен синдром - увреждане на тилната дейност води до зрителни разстройства- отпадане на части от зрителните полета, елементарни зрителни усещания- фотопсии. При отпадане на вторичните зрителни зони настъпват зрителни агнозии- болния вижда но не познава предметите. В основата на зрителната агнузия стой нарушение на зрителния синтез на отделните признаци. При увреждане на теменно-тилната област настъпва оптико-пространствена агнозия. Болния не може да определи дясно-лява страна предмета, да определи посоките на света.

2. Слепоочен синдром - при увреждане на слепоочния дял настъпва атаксия- болния залита на противоположната на уврежданата страна. При засягане на левия слепоочен дял се нарушава говорът- афазия. Разстройват се четене и писане.

3. Теменен синдром - при поражение на задната централна обвивка настъпват смущения в сетивността- хипо или анестезия със соматотопична характеристика. Тя може да бъде моно или хемихипестезия на противоположната на уврежданата страна. При засягане на вторичните зони настъпва, стереоагнозия- болния не може да разпознае предметите които опипва. При увреждане на десния темпорален дял настъпва анозогнозия- липсва съзнание за парализа на крайниците. Може да настъпи и апраксия- загуба на умението за извършване на обикновенни дейности (хранене, обличане).

4. Челен синдром - при поражение на предната централна извивка настъпват парализи със соматична характеристика. При увреждане в областта на Брока се наблюдава моторна афазия. Челните поражения често протичат и с психични нарушения. Най-често се наблюдава апатико-абуличен синдром- болните са безразлични отпуснати. При увреждане на челния дял могат да настъпят кординационни нарушения като разстройство в двигателния синтез- анализатор.