Лекции по Медицина

7. Усложнения при рефракционни аномалии

Късогледството е заболяване, което рядко води до сериозни усложнения. При ненавременно лечение, обаче, високостепенното късогледство може да бъде рисков фактор за развитие на глаукома, макулна дегенерация, страбизъм и отлепване на ретината.

Макулната дегенерация е състояние, което се характеризира със загуба на зрение в центъра на зрителното поле, поради увреждане на ретината. При висока степен на късогледство, и по-точно при дегенеративна миопия, може да се наблюдава такова увреждане на ретината. Наличие на диоптър над -6.00 и прогресивно влошаване с течение на времето се дължи на прекомерно удължаване на очната ябълка.
Когато надлъжните очни размери са много по-големи от тези на широчина, настъпва разтягане на тъканите вътре в окото и разтягане на ретината. Ако това разтягане е прекалено голямо и продължава за продължителен период от време, ретината започва да изтънява и започват да се появяват малки дупчици и "сълзи" по нея. Когато това се случи, по време на изследване, вашият офталмолог може да забележи признаци като задна стафилома и разкъсвания в мембраната на Брух. Това е предпоставка за настъпване на хороидална неоваскуларизация, което представлява растеж на нови кръвоносни съдове под ретината. Тези нови кръвоносни съдове са незрели и през стените им може да изтича кръв, което причинява увреждането на ретината при този вид макулна дегенерация.
Миопичната макулна дегенерация не е състояние, свързано с възрастта, тъй като може да засегне и по-млади индивиди. Лечението на това заболяване се осъществява с фотодинамична терапия, лазерна терапия и прилагане на антиоксиданти и съдов ендотелиален растежен фактор (VEGF).

Глаукомата е състояние, което се характеризира с трайно повишаване на вътреочното налягане, водещо до увреждане на зрителния нерв и постепенна загуба на зрение. Глаукомата е заболяване със социално значение, тъй като тя е една от водещите предотвратими причини за настъпване на слепота в световен мащаб. За съжаление, глаукомата може да прогресира безсимптомно и установяването на отслабено зрение от пациента да бъде късна проява на заболяването.
Рискови фактори за развитие на глаукома могат да бъдат още напреднала възраст, принадлежност към негроидната раса, фамилна обремененост, захарен диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, очни травми, тумори на окото, отлепване на ретината, дислокация на лещата и други. Основните тестове за диагностициране на глаукома са измерване на вътреочното налягане (тонометрия), фундоскопия, пахиметрия (измерване дебелината на роговицата), периметрия и други.
Ранно диагностициране на заболяването може да минимизира или да предотврати увреждането на зрителния нерв и да ограничи загубата на зрение. Лечението на глаукома може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение се осъществява чрез очни капки простагландини, бета-блокери, алфа-адренергични агонисти, инхибитори на карбоанхидразата, холинергични средства и други.

При високостепенна миопия има повишен риск от отлепване на ретината. Това се обяснява с удължаването на очната ябълка, което води до преразтягане и изтъняване на ретината. Това благоприятства нейното отлепване.
Хората с късогледство от -1 до -3 диоптъра са изложени на 4 пъти по-голям риск от отлепване на ретината, докато хора с късогледство над -3 диоптъра са изложени на 10 пъти по-голям риск. Миопията причинява ревматогенно отлепване на ретината. Това е най-често срещаният вид отлепване и се характеризира с натрупване на течност зад ретината. Тъй като удължената очна ябълка придърпва ретината, това води до малки разкъсвания. Под тези разкъсвания се натрупва течност, която отделя ретината от подлежащата очна ябълка.
Симптоми на настъпило отлепване на ретината могат да бъдат поява на отблясъци, спадане на було или завеса в част от зрителното поле, загуба на централно зрение и замъглено зрение. Лечението на отлепване на ретината се осъществява с лазер, пневматична ретиноплексия или с хирургична интервенция. При навременно и подходящо лечение, до 90% от случаите с отлепване на ретината могат да бъдат успешно лекувани.

При някои пациенти с късогледство може да се развие конвергентен страбизъм или кривогледство. Състоянието се нарича още езотропия. Характеризира се с отклоняване на очните ябълки навътре. Това може да прогресира до много тежка степен, вследствие парализа на един или двата латерални прави мускули. При възникване на кривогледство, освен симптомите характерни за късогледството, може да се наблюдава и диплопия (двойно виждане).

Усложненията при хиперметропия са астенопия, страбизъм, блефароконюнктивити.

Астенопия- зрителна умора, изморяване на окото при продължително гледане на близко разстояние.

При някои пациенти с далекогледство може да се развие конвергентен страбизъм или кривогледство. Състоянието се нарича още езотропия. Характеризира се с отклоняване на очните ябълки навътре. Това може да прогресира до много тежка степен, вследствие парализа на един или двата латерални прави мускули. При възникване на далекогледство, освен симптомите характерни за далекогледството, може да се наблюдава и диплопия (двойно виждане).

Блефароконюнктивитът е състояние, което се характеризира с подуване на клепачите и конюнктивата. Конюнктивата представлява тънък слой лигавица, който играе защитна роля за вътрешната част на клепачите и предната част на очната ябълка. За да се характеризира едно възпаление като блефароконюнктивит е необходимо едновременното появяване на две отделни заболявания на очите- блефарит и конюнктивит. Блефаритът засяга външните клепачи, докато конюнктивитът засяга конюнктивата. Блефаритът е инфекция, която обикновено се причинява от стафилококус ауреус.
Клинически се изявява със зачервяване, сърбеж, парене или появата на сухи люспи по кожата на клепачите. Ако блефаритът не се лекува, инфекцията може да обхване и конюнктивата и да причини конюнктивит. Блефароконюнктивит възниква, когато бактериите, причинили блефарит се разпространят от клепачите към лигавицата покриваща тяхната вътрешна повърхност. Това води до дразнене на кръвоносните съдове на окото, което ги прави по-забелижими и то придобива розов цвят. Освен възпаление на съдовете, блефароконюнктивитът може да се изяви с парене, сърбене или отделяна на секрет от окото. Ако отделянето на секрет става вечер, секретът засъхва и на сутринта може да се наблюдава слепване на клепачите.
Блефароконюнктивитът е заразно заболяване. Заразяването става чрез контакт кожа-кожа или чрез използване на контактни лещи и продукти за грим, които са замърсени. Болният с блефароконюнктивит е заразен 14 дни от началото на инфекцията, затова се ограничават контактите му с други хора в този период.
Лечението на блефароконюнктивит се осъществява с антибактериални препарати, към които причинителите на блефароконюнктивита са показали чувствителност. Лекарствата се предлагат под формата на очни капки или унгвенти. Прилагат се локално директно върху клепача чрез намазване или накапване в окото. Медикаментът може да предизвика временно увреждане на зрението, но то обикновено отзвучава в рамките на 30 минути.

Възможни последици и усложнения при пресбиопията:
Зрителната острота отблизо намалява, при ра¬бота отблизо и четене очите се уморяват по-бързо.