Лекции по Медицина

22. Женска полова система

Те се описват в две групи – вътрешни и външни органи.

Яйчник (Ovarium)

Разполага се по страничната страна на малкия таз. Приплеснат е странично, поради което на него се различават странична повърхност, ориентирана по стената на малкия таз, медиална повърхност. Свободен заден ръб и мезовариален ръб, по който се намира вратата на яйчника. През нея навлизат артериални съдове, а излизат вени. Яйчникът има два полюса: страничният е ориентиран към крайната част на маточната тръба и се нарича тубален, а другия – маточен, ориентиран към матката. Яйчникът има дължина 2,5 - 5,5 см , ширина от 1,5 до 3 см, а страна 2 см. Масата му е от 5 до 8 гр. Яйчникът е обвит от белезникава обвивка. При пререз по надлъжната му ос се откриват периферно разположените му кора и сърцевина. В кората се разполагат 5 вида фоликули: примодиални, първични, вторични (растящи), граафови и зрели. Примодиалния фоликул е изграде от овоцит от І-ви ред , в който овогенезата е стопирана в първа профаза на мейозата иот един ред прости клетки. Той се нарича примодиален фоликул. Новороденото дете от женски пол се ражда с около 400 хил. примодиални фоликула. Приема се , че половият живот на жената е 30 години. Всяка година в яйчника се осъществяват 13 цикъла, т.е всеки месец само един примодиален фоликул достига до зрялост. Дебелината на кората на яйчника е около 10 мм, а диаметърът на зрелия фоликул – 10-12 мм. Поради това, в мястото, където се намира зрелия фоликул, обвивката на яйчника изпъква нагоре и образува т.нар. стигма. В резултат на хормонални въздействия и в резултат на усилието, което стигмата изпитва в един момент тя се разкъсва. Овоцитът, заедно с обкръжаващите го фоликулни клетки, означени като ексцесно хълмче се откъсва от фоликула и излиза извън яйчника. Процесът се нарича овулация. От клетките , които остават от фоликула в яйчника, първоначално се образува първо червено тяло, а от него след трансформация – жълто тяло. Жълтото тяло произвежда женски полови хормони. Ако настъпи бременност, то се нарича жълто тяло на бременността, ако не настъпи, то се превръща в жълто тяло на менструа. След приключване на дейността на жълтото тяло се превръща в бяло тяло.

Маточна тръба (Tuba uterina)

Разполага се двустранно от матката. Представлява тръбест орган с дължина 10-12 см. с просвет, който в различните части варира от 2-4 мм. На нея се различават 4 части: маточна (разположена в средата на матката), провлак на матката- той е най-тясната част и същевременно най-дебела страна, ампула на маточната тръба – на нея принадлежи почти половината от дължината на маточната тръба, фунийка (infundigulum) – представлява разширената права част на ампулата. Тя притежава т.нар. реснички на маточната тръба, едната от които е по-дълга и се нарица яйчникова, тъй като има способност да „описва” повърхността на яйчника и да проведе оволиралия фоликул от кухината на маточната тръба. В нея става оплождането на яйцеклетката.
Лигавицата на маточната тръба образува множество гънки, които са в различни посоки, т.е са своеобразен лабилинт в кухината на маточната тръба. Маточна, извънматочна – отвън е покрита със сероза.

Матка (Uterus, Metra)

Тя е единичен кух, мускулест орган, в който се развива зародиша и се износва бременността. Разполага се в средната част на кухината на малкия таз. Лежи зад пикочния мехур и пред правото черво. Има крушовидна форма и е приплесната предно и задно и се описва правото черво. Дължината и е 7-8 см, ширина – 4 см, предно-задно – 2-3 см. Тежестта 40-50 гр. – нераждали и 7-80 гр. При раждали. На матката се описват 4 основни части. Дъно на матката – разположено на мястото на изливане на маточните тръби. Дъното преминава в тяло с конусовидна форма. Представлява средната най-голяма част на матката. Мястото на прехода на тялото и на матката се означава като провлак. И шийка на матката – долната и стеснена част. Тя има цилиндрична форма, като на нея се различават 2 части: влагалищна и надвлагалищна. Кухината на матката има триъгълна форма. В шийката тя преминава в канал, който завършва в отвор на матката. При нераждали жени е кръгъл, а при раждали – напречна цепка. Отворът се загражда от две устни – предна и задна. Тялото на матката и шийката сключван тъп ъгъл, отворен напред, наричан атнифлексио. Стената на матката е изградена от 3 обвивки – външна (perimetrium), средна – мускулна (myomertium), най-дебела, вътрешна обвивка (endometrium). В областта на канала на шийката на матката, лигавицата образува т.нар. палмовидни гънки. В ендометриума се разполагат маточните жлези. При менструм излющения функционален слой на матката се възстановява посредством делене на клетките, и зграждащи дъната на жлезите.

Влагалище (Vagina, Colpos)

То е единичен орган с тръбеста форма. Дължината му е 8 – 10 см, а дебелината на стената 3 мм. На него се различават 2 стени: предна и задна. Те обхващат шийката на матката като образуват в тази част кръгова цепнатина, означена като свод на влагалището. На него се различават предна, задна и 2 странични части – най-дълбока е задната. Отвън влагалището е покрито с адвентиция. Средната обвивка е представена от гладки мускули. Вътрешната обвивка – лигавица, образува множество напречни гънки. Средната им част е по-висока и оформя срединно по предната и задната стена т. нар. колонки. При напречен пререз, кухината на влагалището има Н-образна форма. Влагалището няма жлези. Обитават го млечно – кисели бактерии на Гьодерлайн, които превръщат гликогена в млечна киселина.