Лекции по Медицина

1. Анатомия на женската полова система

Женската полова система е изградена от външни и вътрешни полови органи.

І. Външни полови органи – осигуряват половия акт.
Обединени в термин vulva
1. Mons pubis - заоблена издутина върху симфизата с обилна мастна тъкан. Женският тип след пубертета се покрива с косми под форма на триъгълник, вторичен полов белег
2. labium majus - гънки с д. 7-8 см от мастна тъкан. Между тях се оформя предверието към влагалището commisura labiorum ant. Еt post.
Богато снабдени с мастни жлези, венозни сплетения.
3. Labius minus - кожни дупликатури, отвътре на големите лабии, от обилна съединителна тъкан богато кръвоснабдени, добре инервирани.
4. Clitoris – кавернозно образование, богато снабдено със сетивни нерви, дължина до 2 см, най-ерогенния орган при жената.
5. Glandulae bartholini - разположени дълбоко в подкожието в долната трета на големи срамни устни. Те са тубуло-алвеоларни жлези, отделящи млечно слузеста материя с алкално рH и много често се инфектират.
6. Перинеум – разположен между задното съединение на големи срамни устни и ануса. Важна роля при раждането и участва в мекия родов канал.

ІІ. Вътрешни полови органи – осигуряват съединението на сперматозоида и яйцеклетката, развитие на ембриона и износване на бременността.
1. Vagina - копулативен орган, еластична тръба, започваща от нymena. Напречен срез на буквата н. Горният край се разширява и в него се намира маточна шийка , зад нея се оформя заден свод - fornix vaginae с д. 9-12 см , а предния свод е с д. 7-8см. Странично от влагалището се намират уретерът.
Стената на влагалището е изградена от 3 обвивки:
А/ лигавица – многослоен плосък невроговяващ епител , в който настъпват циклични промени, синхронни с мц, съдържащи много гликоген. Постоянният процес на десквамация и регенерация се контролира от ж.п. Хормони. Влагалищното съдържимо /1,0 мл/ се променя през биологичните периоди на жената , в полова зрялост е с рн 4,5 – защитен фактор срещу проникване на инфекции. Киселата реакция се дължи на млечнокиселите бактерии на doderleini. На влагалищните стени има напречни и надлъжни гънки.
Б/мускулна –два слоя във взаимно кръстосващи се спирални системи. Главният мускул , затварящ влагалището е m. Levator ani.
В/ спонгиоза
2. Portio vaginalis uteri /маточна шиийка/ – има две части portio vaginalis i supravaginalis . Вагиналната част при нераждали жени има форма на конус и oecc е кръгъл, а при раждали –цилиндрична форма, с цепковиден oecc. Поради разкъсване след раждане се оформят предна и задна част. Съставена е предимно от съединителна тъкан и 10 мускулна. Мукозата е от висок цилиндричен епител, богат на жлезисти структури с алкална реакция. Цервикалната слуз образува запушалка – мощна защитна бариера.
3. Uterus /маточно тяло/ - кух, плътен мускулест орган, с крушовидна форма т - 70 гр.
Маточната кухина е с триъгълна форма, чийто долен ъгъл води в цервикалния канал, а горните рогове преминават в маточните тръби.
Съставена е от 3 части /тяло, истмус и шийка/ и дебелината от 3 слоя:
А/ ендометриум – цилиндричен жлезист епител и строма богато кръвоснабдена. При полова зрялост структурата на ендометриума се променя в зависимост от хормоналната регулация.
Б/ мускулатура –силно развита с 3 слоя. Мускулните влакна са преплетени по специфичен начин, което дава възможност за контрахиране и отпускане при раждането.
В/ параметриум – съединителна тъкан около матката , образуваща лигаменти.
Всички удържащи и поддържащи лигаменти дават възможност матката да заема срединно разположение в малкия таз. Важно е да се знае и съотношението на мат. Тяло / шийка, от раждането до сенилна възраст – променлива величина - от 1:2 достига обратно съотношение през пубертета 2:1
4. Tuba uterinas /маточни тръби/ - яйцепроводи. Чифтен орган, в който става оплождането и първите стадии от деленето на оплодената яйцеклетка. Фалопиевите тръби са дълги 12 см средно и хистологически се състоят от 3 слоя.
а/ мукозен – еднослоен, цилиндричен, ресничест епител, с 3 основни надлъжни гънки улесняващи придвижването на яйцеклетката
б/ мускулен – от 2 слоя, извършващи перисталтични движения в посока от яйчник към матка.
в/ сероза –участваща в мезосалпинкса.
На мат. Тръби могат да се различат 3 части: pars uterine /интерстициална/, isthmus tubaе /истмична/, ampulla tubae uterine - най-широката и най-дългата, завършваща с фуниевидно разширение с множество фимбрии.
5. Ovarium –чифтна полова жлеза, разположена до матката под тръбите. Тежи 7 гр. Има форма на бадем. Яйчниците са прикрепени към широката връзка чрез дупликатура на перитонеума. При срез се разграничават 2 слоя:
А/ кортекс /tunica albuginea / - от съединително тъканни влакна и слой с фоликули, който при раждането са 400000, т.н. Примордиални, а само 400 достигат пълна зрелост.
Б/ медуларна /substancia medularis / - от съединителна тъкан и паренхим, с оскъдни мускулни влакна.
Повърхността на яйчника не е покрита с перитониум и той свободно плува в коремната кухина. Основна функция на яйчника: фоликулогенеза, оогенеза, стероидогенеза.
Кръвоснабдяване на гениталиите: основни кръвоносни съдове за матка, тръби и яйчници са; a. Et v. Uterine.
Външни полови ргани се кръвоснабдяват от a. Et v. Pudende
Инервация: от големи висцерални сплетения: pl. Aorticus abdominalis, pl. Pelvinus, pl. Uteruvaginalis, pl. Ovaricus, n. Рudendus.